Линда Джоунс - Големият лош вълк

Улф забеляза загрижеността в очите на старата жена.

— Не съм я виждала. Бог да ни пази, наистина ли я няма?

В този миг Улф почувства как го обзема ужас. Няма я. Също като Джийн. Но Джийн бе открита съвсем скоро.

— Моли каза, че идва тук, трябваше да е тук още преди часове. Казах й да не се отклонява от пътя.

— Моли никога не се е вслушвала в съвети — отвърна тихо баба Кинкейд. — Мислиш ли… мислиш ли, че се е загубила? — Сестрата на Ларкин сложи успокоително ръка на рамото на възрастната жена.

По дяволите, наистина се беше загубила. Улф се отдалечи от вратата и извърна поглед към пътеката, където за пръв път бе видял Моли. Изгубена Господи, не можеше да преживее този кошмар отново.

— Ще я намеря! — каза Улф, като се запъти към гората.

— Почакай! — извика баба Кинкейд и Улф се закова на място. Обърна глава и видя старата жена да пристъпва бавно към него, като очевидно с мъка правеше всяка крачка. — Не можеш да го направиш сам. Гората е твърде голяма, а времето ти е малко.

Истина беше. Нямаше време. От тези думи кръвта се смръзна в жилите му. Още в този момент във въздуха се усещаше студ, а след като слънцето залезеше, щеше да стане наистина много студено. Една жена не можеше да оцелее в гората при такъв студ.

— Трябва да отидеш в града и да потърсиш помощ.

— Какво? — Улф впи поглед в старата жена. За пръв път в живота си не знаеше какво да прави.

— Отиди в Кингспорт, провери дали Моли не е променила решението си и не е отишла при Мери и след това събери група мъже да претърсите гората.

Думите на старата жена бяха силни, но гласът й леко потреперваше. Страх. Улф го разпозна, защото страхът се бе загнездил и в неговото сърце.

— Никой в града няма да ми помогне — отвърна тихо Улф. — Просто ще си загубя времето.

Той отново обърна поглед към гората и извика името й с всичката сила, на която бяха способни дробовете му. Заслуша се тревожно в ехото на собствения си глас и с напрежение зачака някакъв отговор.

Такъв не последва. Нищо.

Сърцето му подсказваше да се втурне напред, да навлезе в гората и да не излезе оттам без жена си… искаше да я вземе в прегръдките си, искаше да й се разкрещи защо не го бе послушала, и се бе отделила от пътя, искаше да й каже, че я обича. Това бе самата истина.

Обичаше я толкова много, че чак се плашеше от този факт. Че щеше да умре, ако я загубеше.

Но една друга част от размътения му мозък му казваше, че баба Кинкейд беше права. Гората се простираше на мили разстояние и до този момент Моли можеше да е достигнала непредвидено далеч.

Не можеше да свърши това сам.

Улф разбърза коня си и скочи на седлото.

— Ако Моли се появи тук, кажи й да остане — каза той.

— Добре.

Старата жена погледна с очакване към него. Всичките й надежди за безопасността на Моли бяха в неговите ръце.

— Ако Моли се появи тук, кажи й, че аз… — Улф преглътна признанието си. Все още не можеше да си наложи да изрече думите на обич. — Няма значение. Сам ще й кажа.

Моли трябваше да стигне къщата на баба си още преди часове. За пръв път, откакто разбра, че се е загубила, Моли се изплаши. Всичко наоколо й бе непознато, не бе преминала нито покрай пътеката, нито покрай потока на Улф.

Като въздъхна дълбоко, Моли се отпусна на земята и взе това, което й бе останало от кейка и лимонадата. Бе вече изяла половината от храната, след като бе разбрала, че не знае изобщо къде се намира. Лимонадата бе прясна и сладка, кейкът бе чудесен.

Наистина ли ставаше по-студено? Моли се уви в наметката си, облегна се на грубия ствол на едно дърво и присви колене до гърдите си. Трябваше да намери начин да излезе от гората, преди да настъпи нощта.

Моли потръпна, повече от страх, отколкото от студ. Баба Кинкейд не я очакваше, а Улф нямаше да се сети за нея, докато не стане прекалено късно. Дори тогава той сигурно ще си помисли, че тя е решила да остане при баба си.

Два пъти бе имала нужда от него, а той и двата пъти не беше при нея. След възмутителното държание на Фостър, за което сега знаеше, че Улф е отговорен, всичко, което бе искала, бе съпругът й да я подържи в прегръдките си. Тя го бе открила с Адел. Въпреки че тогава не й бе изневерил в буквалния смисъл на думата, той я бе предал по друг начин.

Следващия път, след като Робърт Хътън й бе направил предложението си, Моли веднага бе отишла да търси съпруга си и бе открила, че той си е отишъл. Когато тя имаше нужда от утеха, Улф не се мяркаше никъде, тогава защо — дори и в най-необузданите си фантазии — очакваше той сега да я търси?