Внезапно прокънтя гонг. Звукът бе толкова силен, че сякаш разтърси цялата Кула, отекнал да възвести, че ще бъде издигната Амирлин. Изкънтя отново, и още веднъж, и огромните крила на вратата се разтвориха. Да, чувството тук бе съвсем различно от онова, което бе изпитала в скромната дървена къщурка, когато бе издигната от Айез Седай в Салидар. В много отношения представянето й в Салидар бе просто репетиция.
Вратата се отвори докрай и Егвийн едва потисна ахването си. Във величествената куполна зала беше зейнала прогорена дупка — точно срещу входа. Откриваше гледка към Драконовата планина. Залата не беше толкова пострадала, колкото някои други, нападалите отломки бяха малко. Високата платформа все така се извиваше покрай стената, а столовете на нея бяха непокътнати. Осемнайсет, на групи по три, всеки боядисан и с възглавничка в цвета на Аджата, седяща на него.
Амирлинският трон стоеше до отсрещната стена, точно пред избития отвор, и с гръб към гледката с Драконовата планина. Ако сеанчанският взрив беше проникнал още няколко стъпки навътре, Тронът щеше да е унищожен. Слава на Светлината, останал бе непокътнат.
Егвийн смътно долови миризма на боя. Дали бяха пребоядисали Трона набързо, за да има отново всичките седем цвята? Явно не им беше останало време да върнат столовете на Сините Заседателки обаче.
Забеляза Серин, Дезине и Юкири, седнали при своите Аджи. Сеайне също беше тук и я гледаше с хладно пресметливите си сини очи. Колко власт бяха упражнили четирите в тези събития? Кръглоликата Суана от Жълтите й се усмихна открито със задоволство, щом я погледна, и макар на повечето лица да беше изписано ведрото, невъзмутимо изражение на Айез Седай, Егвийн долови в позите им одобрение. Или липса на враждебност най-малкото. Не само ловкините на Черната Аджа бяха застанали зад това решение.
Серин се изправи от стола си в групата на Кафявите и гласът й прокънтя в залата:
— Кой идва пред Съвета на Бялата кула?
Егвийн се поколеба, без да откъсва очи от Заседателките. Столовете им бяха подредени на равно разстояние около външната платформа. Твърде много от тези столове бяха празни. Имаше само две Зелени Заседателки. Талене беше избягала преди няколко недели. От Сивата липсваше Еванелейн, изчезнала по-рано същия ден. Велина и Седори също ги нямаше. Това не вещаеше нищо добро: двете бяха в списъка на Верин на Черната Аджа. Другите две Червени Заседателки, Джавиндра и Певара, бяха изчезнали загадъчно.
С това оставаха единадесет Заседателки. Недостатъчно за издигане на Амирлин според старите закони на Кулата — но те бяха променени с разформироването на Синята Аджа от Елайда. По-малко Заседателки означаваше и по-малко жени, нужни за издигането на Амирлин, и сега трябваха само единайсет. Щяха да стигнат. Най-малкото всяка Заседателка в Кулата в момента знаеше за това събитие. Не ставаше тайно, като при издигането на Елайда. И Егвийн можеше до голяма степен да е сигурна, че никоя Черна Заседателка няма да стане за нея.
Серин се покашля, погледна я разколебано и отново извика:
— Кой идва пред Съвета на Кулата?
Тесан се надвеси отстрани, готова сякаш да й изсъска полагащия се отговор. Егвийн обаче я спря с махване с ръка.
Обмисляше трескаво нещо, нещо дръзко. И все пак уместно. Знаеше го. Чувстваше го.
— Червената Аджа в немилост ли е? — попита тя тихо Тесан.
Бялата кимна и черните й плитки се люшнаха около лицето й.
— Не е нужно да се безпокоиш за Червените — заговори с лекия си тарабонски акцент. — След изчезването на Елайда се върнаха в квартирите си. Заседателките тук се притесниха, че Червените бързо ще изберат нови Заседателки и ще ги пратят на тази процедура. Вярвам, че няколко… по-резки послания от Съвета на Кулата бяха достатъчни, за да ги сплашат.
— А Силвиана Бреон? Още ли е затворена?
— Да, доколкото знам, Майко — отвърна Тесан, като неволно изрече титлата, въпреки че Егвийн все още не беше издигната от Съвета. — Не се безпокой. Леане… Леане е освободена. Наредихме да я пратят да застане с другите бунтовнички и да чака опрощението ти.
Егвийн кимна замислено.
— Заръчай да доведат Силвиана тук, в Съвета на Кулата. Незабавно.
Тесан се намръщи.
— Майко, не мисля, че моментът е…
— Просто го направи — изсъска й Егвийн, отново се обърна с лице към Съвета и произнесе твърдо:
— Една, която идва покорно в Светлината.
Серин се успокои.
— Кой идва пред Съвета на Кулата?
Читать дальше