Орио Джиарини - Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Над първите два слоя има и трети, като в него са включени всички немонетаризирани дейности, описани в глава 4.3.2. Трудът на трето ниво е различен от другите две нива, защото е неплатен и доброволен по своя характер. Той е комплиментарен в смисъл, че даден активен човек допринася за благосъстоянието на обществото без да бъде компенсиран с пари. Много дейности, които нямат пазарна цена или пък имат, но тя не може адекватно да се определи, спадат към този трети слой трудова дейност.

Нашето общество печели много от подобна работа и все повече хора се наемат да я вършат. Комисията по демографски промени на Германия заявява, че активността на населението е нараснала много: 27.2% от мъжете на възраст между 25 и 34 години и 16% от жените на същата възраст са ангажирани в някакъв вид доброволен труд на регулярна основа. Доста от тях са „почетни“ членове на всевъзможни „бюра“. Повечето от дейностите са в сферите на здравеопазването, социалните и културни сектори на обществото, както и политиката. Тази висока ефективност остава сравнително постоянна по време на целия жизнен цикъл. По-възрастните групи от населението — 35–44, 45–54, 55–64 години, показват активност съответно 29.2%, 25.4% и 28.9%. При жените цифрите достигат до 16%, а после спадат до около 13%. С това се доказва теорията за трайния характер на доброволната работа през всички етапи на живота.

Според изследването на германците, с времето броят на жените, упражняващи висококвалифициран труд, ще се увеличава — при това труд без монетарна компенсация. Това е особено валидно за по-старите поколения, които още сега с готовност споделят натрупания опит и се стараят да помогнат на хората, които не са имали техния късмет в живота.

• модерното общество има голяма нужда от едно минимално ниво на монетарни инструменти

• монетаризираната и особено монетизираната икономика си имат свои граници

• при обслужващата икономика прехвърлянето на производствените дейности между отделните сектори вече става не само в рамките на монетизираната система

• интегриране на монетаризираните и немонетаризираните дейности в дефинирането на общественото богатство

• две възможности:

1. традиционното схващане на монетизираната система за трудова заетост

==> нерешими въпроси на безработицата

==> размито виждане за намаляване на капацитета за производство

2. интегрирането на немонетизираните и немонетизираните системи в дефиницията за създаване на обществено богатство

==> по-реалистично виждане на икономическите реалности

==> нови изводи относно характера на икономиката

==> по-оптимистичен поглед върху въпроса за намиране на нови решения на проблема за безработицата

==> без утопии, а чрез нов подход (приемане на несигурността), който не може да бъде фалшифициран

Ние сме деца на нашето време и действията ни са предопределени от околната среда и обществото, в което живеем. Ето защо, ако искаме да вървим към по-добро, е необходимо да преодолеем някои закостенели рамки в мисленето на повечето от нас. Неграмотността, преувеличеният страх от поемане на рискове и съпротивата срещу всякакви промени, заради далеч не оптималните, но познати и пробвани решения, са онези фактори, които пречат на човешкото развитие. Предложенията, които ще направим тук, са опит да се преодолеят препятствията пред мисленето на политиците и да се погледне на нещата от една съвсем друга гледна точка при разработването на държавната и социалната политика. Разбира се, с времето и тези предложения могат да се окажат погрешни или, ако не погрешни, то ограничени, на за момента те представляват начин да се реши болният проблем на всички общества — безработицата.

Всяка отделна личност и всички групи в нашето общество трябва да разберат ясно отговорностите си и да знаят как да ги посрещнат. Това не е валидно само за политиците и икономическите им съратници, а най-вече за онези, които са натоварени да решават въпроса за безработицата на макроикономическо ниво: работници и професионални съюзи, работодатели и фирми. Само когато те разберат, че предложенията, изредени тук, ще са им от полза и действат съответно върху тях, дилемата „труд и заетост“ ще бъде решена и пред труда ще се открие едно по-светло бъдеще.