Орио Джиарини - Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Важен психологически аспект, когато разглеждаме първия „трудов слой“, е свързан с дефинирането на самото личностно присъствие на хората в трудовия процес. В края на краищата, в обществото винаги има много хора, които извършват изключително престижни обществени видими дейности. Индивидите в една такава система биха имали свободата и стимула да се самоопределят от гледна точка на собствения си имидж и от страна на обществото, като нещо друго, когато извършват дейности над първото, основно ниво.

1. Основни моменти:

• предлагането на основа на икономиката

— търсенето е селекционен процес

• нова дефиниция за богатство (противно на традиционното отчитане на БНП)

• трудът е начин човек да изрази себе си и своето достойнство

• комбиниране на трите вида труд

— платен труд (монетизирана заетост)

— доброволни производствени дейности (монетаризирани, но немонетизирани)

— самозадоволяване (немонетаризирани)

2. Приложението на тази политика

• държавна намеса за осигуряване на първия слой трудова заетост

— платен труд на минимално ниво

— равен на около 20 часа седмично

— в замяна срещу държавни помощи

— първият слой е приложим при хора от 18 до 78 години

• над този слой няма държавна намеса

==> държавата подпомага минимална социална мрежа

==> подпомага максималното развитие на частната инициатива

• свободни предприемачески дейности над/вместо първия слой

• дефиниране на „професията“ според втория трудов слой

• възможности за младите да трупат опит учейки се

==> по-близка връзка между теория и практика

==> по-близки връзки между институциите ( особено образователните) и останалата част от икономиката

• възможности за възрастните да се пенсионират постепенно

• намаляване на демографския стрес и натиска върху пенсионните системи в стареещите общества

• осигуряване на повече гъвкавост на трудовите пазари

— повече признание на частичната заетост

— по-голям избор на дейности

При организирането на първия трудов слой трябва да се има предвид, че независимо от сериозната прилика с това, което сега наричаме „частична заетост“ нещата са съвсем различни. Първият слой трудова заетост трябва да се възприеме като основна трудова единица в икономиката. Тази трудова заетост ще представлява една малка част от времето, с което хората разполагат, така че това ще позволи едно по-гъвкаво разпределение на човешките дейности като цяло и по-точно дефиниране на човешката личност в частност. Идентичността на хората, следователно, няма да се определя на база този първи трудов слой, а по-скоро въз основа на неговите/нейните свободни предприемачески действия на второ ниво.

Основната единица труд, равностойна на днешната временна заетост, ще бъде заплатена на минимално ниво, за да се премахне абсолютната бедност и тя ще засегне хората на възраст между 18 и 70 години, та дори и на 78. Трите основни групи от населението, които са били изключени от икономическия живот по време на индустриалната революция — младите, старите и жените — биха били включени пълноценно в него, ако се реализира една такава политика. Младите биха имали големи възможности да сравнят наученото в училищата с реалната практика, като същевременно се научат да се грижат сами за себе си. Ще се появи изискването към висшите учебни заведения да бъдат по-дълбоко интегрирани в обществото чрез личните и практически връзки между теория и практика. Жените с малки деца, а и мъжете в подобна ситуация, които искат да организират живота си по новому, ще имат голяма полза от такава система. Накрая, възрастните, около 60-те, могат да започнат период на постепенно пенсиониране, като остават полезни за обществото и най-вече готови да предадат натрупания опит, печелейки същевременно от производствената и активност в монетаризираната и немонетаризираната част на икономическата система.

Последното съображение е важно и с това, че възрастните ще бъдат по-добре интегрирани в обществото и ще имат повече сигурност — на 60 годишна възраст сега на тях им остават средно по още 20 години живот. При тези условия възможността да получиш работа (платена или частично платена, или подпомагана в една неплатена дейност) ще стане важна съставна част към трите основи на системата за социални осигуровки (държавни пенсии, трудови пенсии и частни спестявания и застраховки от всякакъв вид). Така ще се намали и товарът върху по-младите поколения, които сега издържат възрастните, като по този начин всички ще бъдат поставени в по-изгодно положение в икономически и културен план.