Орио Джиарини - Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Вече подчертахме че първият трудов слой не трябва да се възприема за „частична заетост“ в класическия смисъл на думата, а да се дефинира от обществото като основна единица труд, върху която да се градят преките и косвени политически решения. Така всички финансови ресурси, които сега се отделят за допълнителни помощи за безработните ще се изменят и ще бъдат поставени в основата на новата програма. Вече виждаме, че на много места по света се упражнява силен натиск тези средства да се трансформират в някакъв вид заплати, за да се насърчават хората да се върнат на работа. На хората трябва да се помогне да бъдат активни, а не да „проспиват“ дните си. В края на краищата, хората са първо производители и чак тогава потребители.

Основната единица за пълна заетост, съответстваща на онова, което сега наричаме частична заетост, съставлява голяма част от заетостта като цяло. В Европа през последните 20 години бяха създадени много повече „частични работни места“ в сравнени с нормалните, пълновременни места. Много от тях са, разбира се, неприемливи за хората, търсещи работа. Но от друга страна, те са идеално решение за все повече хора. Там, където частичната заетост не е много добре защитена от законите и от системите за нормални осигуровки, ще е нужна промяна в законодателството. Тенденцията е вече очевидна и движението, което започна преди няколко години в много индустриализирани страни, трябва да продължава. Частичната заетост някога се наказваше — особено при възрастните хора. Фискалната система, образователната система и самата организация на „трите основи“ все още правят частичната заетост не особено ефективна на много места. В отделните страни могат да се предприемат практически стъпки за подобряване на това положение.

На много места, където въвеждат частична работна заетост, работодателите не само заменят две „частични“ работни места срещу едно нормално, но поставят начало на едно динамично развитие в икономическия процес. Изглежда, поради активността на частично работещите се увеличава общата заетост в една по-ефективна среда. Две „временни“ работни места не са просто равни на едно нормално — те са по-производителни и по-ценни; подобряват общото състояние на труда и представляват сбор от едно плюс едно равно на повече от две. Същото би било валидно и при един „първи трудов слой“.

Все повече фирми в редица страни, които са изправени пред проблема да освобождават старите работници, от една страна, и да наемат по-млади, от друга, предприемат обновени схеми, които включват създаването на „частични“ работни места. Основна грижа сега са социалните услуги, особено когато задължителната военна служба се подменя с професионална войска, защото те ще загубят много от сега заетата работна сила. Нуждата от създаването на първия трудов слой посреща нуждата от евтина и доста често неквалифицирана работна сила. Разбира се, тук е нужно едно ново „подреждане“ на социалните услуги.

По-нататък ще е необходимо по-доброто разбиране на връзката между монетаризираната и немонетизирана икономика: наистина, има вече доста инициативи, които са възприели част от онова схващане на практика, без да имат предвид именно този подход. Опитът да се намалят цените в здравеопазването, и по-специално болничните услуги, е единият пример. Невидимият аспект в тези усилия е едно търсене на „самозадоволяването“ или собственото „производство“ — болните се гледат от приятели или роднини, като по този начин поемат една — иначе монетаризирана — болнична работа върху плещите си. Същото е валидно и при гледането на деца, когато родителите им работят. Търсят се или монетизираните решения (инвестиране в детски градини) или се мобилизират частни домове за ползването им като такива (нещо, което става с милиони баби по земята), като за обществените власти остава да се намесят на две нива: уточняване, дали личните инфраструктури са адекватни на поставените задачи, и предоставянето на някаква финансова помощ или друго насърчение за хората, поемащи тази работа. Стойността на последното решение би била много ниска. Откриването и ползването на взаимозависимостите между монетаризираните и немонетаризирани дейности ще открие нови и неподозирани възможности.

Ние бихме искали сериозно отчитане на немонетаризираните дейности, практикувани от хората за самите тях и без намерение за някакъв обмен. Инициативите или удобната среда трябва да се определят не като нещо друго, а като икономически начин за постигане на повече богатство, дори когато говорим за самообразование, самостоятелен ремонт или самолечение. В допълнение, много доброволни дейности, при които не се заплаща на другите за труда, могат да бъдат допълнително развивани при нормално развитие на обществото.