Орио Джиарини - Бъдещето на труда (Дилемата за заетостта)

Ключов момент в определянето на всяка социална политика трябва да стане измерването на увеличеното богатство, дошло от самостоятелното производство и немонетизираните дейности. От основно значение ще е признаването на това увеличение в рамките на една адекватна икономическа теория и измерването му чрез съответните индикатори.

• финансовата основа са всички ресурси, отделяни сега за помощи и други социални програми за подпомагане

— не се заплаща за мързел, а за активност

• в много случаи дейностите в първия слой няма да съответстват на желанието на работещите

• адаптиране на законодателството и нормативните актове към социална защита

• никакви икономически или социални наказания за практикуването на частичен труд

==> да се избягва подмяната на стари работници с млади

• правителствената политика да е насочена към създаване на първия трудов слой

• където е нужно — пряка намеса на държавата в създаването на първия трудов слой

• признание на немонетизираните дейности

==> частната „хоспитализация“ (детски градини) и т.н. са в помощ на напълно монетизираните решения

— важно: измерване на богатството, дошло от самостоятелните производства и немонетизираните дейности

Говорихме вече за насърчения, ако трябва и на обществено ниво, за създаване поне на частични работни места за всички. Само в тази насока трябва да са насочени държавните усилия при разработване на социалната политика. Значението на тези усилия е огромно, още повече че освен нарастване на населението сме свидетели и на рязко увеличаване на продължителността на живота. Тези официални насърчения, за които говорим, не трябва по никакъв начин да пречат на втория трудов слой, лежащ изцяло върху монетаризираната частна сфера. Винаги се сблъскваме с едно погрешно схващане, което сега трябва да се избягва на всяка цена: разработването на обществена политика за създаване на частични работни места (около 20 часа седмично) не цели подмяната на частната инициатива. Напротив! Ограниченото работно време и относително ниското заплащане за вложения труд не обезкуражава частната инициатива, защото тези, които имат нужда и желание, могат да напуснат слоя и да се заемат с втора дейност, изцяло свързана със собствената им инициативност и „частна“ производствена дейност.

Ние вярваме, че в едно съвременно общество стремежът човек да остане без каквато и да било трудова заетост трябва да се премахне и че с това ще се засили възможността човек да развива частната инициатива над или на ниво първи трудов слой. Вторият слой монетаризиран труд остава в центъра на икономическото развитие, и той позволява на всеки да смени първия слой, наемайки се на работа според желанията си. Като такъв, вторият слой до голяма степен прилича на сегашната система на трудова заетост, но е по-гъвкав.

Хората са свободни да решават дали и в каква степен да полагат трудови усилия на това ниво. Може да се започне от един час повече спрямо първия слой — например платено преподаване на някаква дисциплина — до 80 или 100 часа седмично. Това е вече подмяна на основния слой и съответства на заетостта на най-активните труженици. Разбира се, монетарният приход на хората в рамките на онова, което им е абсолютно необходимо, за да са над границата на бедността, зависи от труда им в монетаризираната част на икономиката. Заплащането ще се извършва така, както е в момента, като системата за определяне на заплащането остава, общо взето, непокътната.

Сравнен със сегашната икономика, вторият слой на труд ще бъде много по-гъвкав, защото е съобразен с твърде различни групи от обществото. Конвенционалното схващане за 40–45 часова работна седмица ще се размие и организацията на труда ще се адаптира към желанията на ангажираните хора. В резултат на това, тази организация все повече ще съответства на интересите на трудещите се, от което ще се повдигне производителността и морала на работниците.

Вторият трудов слой ще повиши и приходите на хората в пенсионна възраст чрез допълнителна заетост или частното капитално натрупване. Традиционните пенсионни схеми само ще спечелят от тези два основни момента в посока на разнообразяване на бъдещите пенсионни приходи за хората извън трудовия пазар.