Питър Джеймс: Недостатъчно мъртъв

— Да — отговори той.

— Как ви е цялото име?

— Норман Джон Джекс.

Грейс го записа в бележника си.

— Норман Джон Джекс, аз съм старши детектив Грейс, а това е детектив сержант Глен Брансън. Съгласно събраните доказателства ви арестувам по подозрение в убийството на мис Софи Харингтън и мисис Катрин Бишоп. Не сте длъжен да казвате нищо. Но не е в интерес на защитата ви, ако при отговора на въпрос не посочите нещо, на което ще се позовете като на доказателство в съда. Всичко, което кажете, може да се използва като доказателство срещу вас. Ясно ли е?

Джекс вдигна лявата си ръка няколко сантиметра с мрачна усмивка и каза:

— Ще имате проблеми да ми сложите белезниците, старши детектив Грейс.

Смаян от предизвикателното му поведение, Грейс се тросна:

— Вярно. Но поне ще можем да ви различаваме от брат ви.

— Светът винаги е успявал да ме различи от брат ми — каза Норман Джекс горчиво. — Какъв ви е проблемът?

— Готов ли сте да разговаряте с нас, или искате да присъства адвокат? — попита Грейс.

Джекс се усмихна.

— Ще разговарям с вас. Защо не? Цялото време в света ми принадлежи. Колко от него да ви отделя?

— Колкото пожелаете.

Джекс поклати глава.

— Не, старши детектив Грейс, не мисля, че ще искате подобно нещо. Хич не ви трябва времето, с което разполагам, повярвайте ми, не ви трябва.

Грейс докуцука до празния стол до леглото и седна.

— Какво искахте да кажете преди малко, когато заявихте, че целият свят винаги е успявал да ви различи от брат ви?

Джекс се ухили със същата смразяваща крива усмивка, с която му се усмихна миналата нощ, когато слизаше по стълбите на Клео, за да се нахвърли върху него.

— Защото той беше роден с риза, а пък аз… знаете с какво бях роден, нали? С пластмасова тръба в гърлото.

— Това с какво ви прави физически различими един от друг?

— Брайън имаше всичко от самото начало. Добро здраве, заможни родители, образование в частно училище. А аз? Имах недоразвити дробове и първите си дни от живота прекарах в кувьоз, тук, в тази болница! Каква ирония, а? С години ме мъчеха слаби гърди. Имах и доста гадни родители. Разбирате ли какво ви говоря?

— Всъщност не, не разбирам — каза Грейс. — Сториха ми се доста приятни хора.

Джекс го погледна втренчено.

— Така ли? Какво знаете за тях?

— Видях ги вчера.

Джекс се ухили отново.

— Едва ли, старши детектив Грейс. Това подвеждащ въпрос ли е? Баща ми умря през 1998 година, да гние в ада дано, а майка ми почина две години след него.

Грейс помълча малко.

— Съжалявам, но има нещо, което не разбирам.

— Какво има да не разбирате? — озъби се Джекс. — Бишоп имаше хубав дом, а миналата година компанията му… идеята, за която открадна от мен… беше включена в списъка на „Сънди Таймс“ на стоте най-бързо развиващи се компании в Обединеното кралство. Той е голям човек! Богаташ! Вие сте детектив и не можете ли да видите разликата?

— Каква идея ви е откраднал?

Джекс поклати глава.

— Забравете. Няма значение.

— Така ли? Защо ли имам чувството, че има?

Джекс внезапно се облегна назад на възглавниците и затвори очи.

— Мисля, че не желая да говоря повече, не сега, не и без адвокат. Ето ви още една разлика. Брайън си има моден адвокат, най-добрият, който може да се купи с пари. А на мен ще пробутате някой второразреден никаквец от безплатната юридическа помощ. Така ли е?

— Има много добри адвокати на ваше разположение, които няма да ви струват нищо — увери го Грейс.

— Да-да, да-да, дрън, дрън — отвърна Джекс, без да отваря очи. — Не се тревожете за мен, детектив следовател, никой никога не го е правил. Дори и Господ. Престори се, че ме обича, но през цялото време е обичал Брайън. Вървете си при вашата Клео Мори — после, изведнъж отново с леден глас, отвори очи и намигна на Грейс. — Защото я обичаш.

По време на оперативката в петък сутрин в препълнената конферентна зала цареше атмосфера на очакване.

Отворил бележките си, Грейс зачете:

— Сега ще обобщя основните събития, които се случиха вчера преди ареста на Норман Джекс — той отново погледна в бележките си. — Основен момент в разследването ни на убийството на Кати Бишоп е безспорното доказателство, представено тази сутрин от съдебния одонтолог Кристофър Гент, че следите от човешко ухапване по откъснатата ръка на Норман Джекс са оставени от Кати.

Той помълча, докато хората осъзнаеха важността на този факт, после продължи.