Питър Джеймс - Недостатъчно мъртъв

Дежурният се затича към Грейс, като светеше с фенера си.

— Къде е?

Грейс посочи. Джекс, гледайки уплашено голата електрорелса под себе си, се заизмъква към десния буфер, а после скочи, но недостатъчно далеч и десният му крак закачи върха на втората водеща релса. Светна синя светлина, чу се пукот и писъкът на Джекс. Той падна на чакъла в средата между релсите, после се килна настрани, а главата му се удари в по-далечната релса с тъп звук, след което остана неподвижен.

В светлината на фенера на дежурния Грейс видя левия му крак да стърчи под странен ъгъл и за миг го помисли за мъртъв. Във въздуха се носеше остра миризма на изгоряло.

— Хей! — изкрещя дежурният паникьосано. — Идва влак! Този в девет и петдесет!

Грейс чу как релсите запяха като камертон.

— Това е бързият! От „Виктория“! Експресът! О, Боже! — дежурният трепереше толкова силно, че едва удържаше лъча на фенера върху Джекс, който се беше хванал с ръце за релсата в опит да се изтегли напред.

Грейс прекрачи през водещата електрорелса върху несигурния чакъл от другата страна. Това копеле му трябваше живо.

Изведнъж Джекс се опита да стане, но веднага падна напред, виейки от болка, а по лицето му потече кръв.

— Не! — изкрещя дежурният на Грейс. — Не можете да пресечете… не и тук!

Грейс чуваше звука на приближаващия влак. Без да обръща внимание на дежурния, той прехвърли и втория си крак и спря в пространството между двата чифта релси, загледан наляво. В светлините на експресния влак, който изскочи от мрака право срещу него. Деляха ги секунди.

От другата страна пред другата линия имаше място. Беше достатъчно, реши той бързо и прескочи втората електрорелса. Докопа почти стопената обувка с тежка подметка на счупения крак на Джекс, това, което беше най-близо до него, и го дръпна с всичка сила. Светлините го заслепиха. Той чу как писъкът на болка на Джекс надви свирката на влака. Усети как земята вибрира и релсите пеят оглушително. Връхлетя го вятър. Затегли отново човека, без да обръща внимание на виковете от болка, крясъците на дежурния, рева и свирката на влака, и залитна назад, теглейки мъртвата тежест с колкото сили имаше през последната релса върху неравната земя.

После, изгубил равновесие, падна настрани върху релсите, с лице на сантиметри от тях. И чу ужасен човешки писък.

Влакът изтрещя покрай тях, въздушните вихри повлякоха дрехите и косата му, а тракането на колелата го оглуши.

Последен въздушен порив. После — тишина.

Нещо топло и лепкаво пръскаше в лицето му.

Тишината сякаш продължи безкрайно. Задъхващият се Грейс беше заслепен за миг от лъч на фенер. Още топла и лепкава течност пръсна в лицето му. Лъчът се премести от лицето му и той успя да види нещо, което приличаше на парче тесен, кръгъл сив маркуч, пръскащ върху него червена боя.

После разбра, че не е червена боя. Беше кръв. И не беше маркуч, а беше дясната ръка на Норман Джекс. Ръката му беше отрязана.

Грейс се изправи на колене. Джекс до него трепереше и стенеше. Беше в шок. Знаеше, че трябва да спре кръвта, незабавно да я спре или човекът ще се обезкърви за минути.

Дежурният се приближи.

— Господи — промълви. — Господи. О, Господи.

Пристигнаха и двамата полицаи.

— Извикайте линейка! — каза Грейс. Видя лица, притиснати до прозорците на спрелия влак. — Разпитайте дали във влака има лекар!

Дежурният гледаше Джекс и не можеше да свали поглед от него.

— ОБАДЕТЕ СЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА ЗА ЛИНЕЙКА! — изкрещя Грейс на полицаите.

Дежурният се затича към телефона в сигналната кабина.

— Вече го направихме — каза единият от полицаите. — Вие добре ли сте, сър?

Грейс кимна, като все още дишаше тежко и мислеше какво да използва като турникет.

— Обадете се някой да отиде да помогне на Клео Мори, блок 5, „Гардънърс Ярд“ — каза той.

Посегна към сакото си, но после се сети, че е някъде на пода в къщата на Клео.

— Дайте ми сакото си! — изкрещя той на дежурния.

Твърде изненадан, за да задава въпроси, той изтича при Грейс, смъкна сакото си и избяга отново. Грейс се изправи и откъсна двата ръкава. Единия уви възможно най-стегнато около ръката на Джекс, малко над мястото, където беше отрязана. Втория нави на топка и го притисна в кървящия край като тапа.

Дежурният дотича отново, задъхан.

— Помолих да изключат напрежението. Ще стане след малко — каза той.

И внезапно в нощта избухна какофоничен вой. Сякаш сирените на всички линейки в Брайтън и Хоув бяха включени едновременно.