— Разбира се — каза Рейвънсборн. — Каквото мога да направя… ще се опитам.
Грейс отвори досието и посочи свидетелството за раждане на Брайън Бишоп. — Дадох ви името на този човек, Дезмънд Джоунс, и ви помолих да установите имал ли е близнак, както и името на близнака. Имаше двайсет и седем възможни бебета със същото презиме. Вие ми казахте, че можем да избегнем проверката на всяко едно, като прегледаме записите по входящия номер на свидетелството за раждане.
Рейвънсборн закима енергично.
— Да, точно така.
— Мога ли да ви помоля да проверите отново?
— Разбира се.
Рейвънсборн взе акта за раждане и излезе от стаята. След няколко минути се върна с голям червен, подвързан с кожа регистър, сложи го заедно с акта за раждане и го прелисти нетърпеливо. После спря и отново погледна акта за раждане.
— Дезмънд Уилям Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс на 7 септември 1964 година, в три и четирийсет и седем сутринта. И тук пише „Осиновен“, нали така? Това е човекът?
— Да, той е. Но онзи, когото ми дадохте като негов близнак, нещо не съвпада.
Архиварят се обърна към тома и погледна страницата долу.
— Фредрик Роджър Джоунс? — прочете. — Майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс на 7 септември 1964 година, в четири часа и пет минути сутринта. Също осиновен впоследствие — той вдигна поглед. — Това е близнакът. Фредрик Роджър Джоунс.
— Сигурен ли сте? Да няма някаква грешка?
Архиварят обърна тома така, че Грейс да види с очите си.
Имаше пет записа.
— Свидетелството за раждане, което имате, е всъщност копие на оригинала… оригиналът е този запис тук, в този регистър. Разбирате ли? — попита архиварят.
— Да — отговори Грейс.
— Копието е точно. А това е оригиналният запис. По пет записа на страница… виждате ли… двамата долу са вашите хора, Дезмънд Уилям Джоунс и Фредрик Роджър Джоунс.
И като че ли да демонстрира правдивостта на думите си, Рейвънсборн обърна страницата.
— Ето и тук има пет…
Спря насред изречението и обърна страницата обратно, после я върна отново. А след това каза:
— О! О, майчице. О, Боже, не ми беше хрумнало! Много бързах, когато дойдохте да ме видите, спомням си. Видях близнака… вие търсехте близнак. Изобщо не ми хрумна…
На другата страница в първия запис с четлив, наклонен назад почерк пишеше: Норман Джон Джоунс, майка Елинор Джоунс, роден в Кралската болница на графство Съсекс на 7 септември 1964 година, в четири и двайсет и четири сутринта.
Грейс погледна архиваря.
— Това означава ли онова, което мисля?
Архиварят кимаше енергично, донякъде от неудобство, донякъде от възбуда.
— Да. Роден е деветнайсет минути по-късно. От същата майка. Абсолютно!
Един подир друг старите броеве на „Аргъс“ се нижеха пред очите на Рой Грейс. Той седеше прегърбен пред четящото устройство за микрофишове в справочната библиотека на Брайтън и Хоув и превърташе филм с броевете от 1964 година, като само от време на време поспираше да свери датите. Април… юни… юли… август… септември.
Спря устройството, когато преполови страниците за 4 септември 1964 година, после започна да превърта бавно напред. После спря отново, когато стигна до първата страница на броя от 7 септември. Но там нямаше нищо важно. Той прочете внимателно всяка една от следващите страници и пак не намери нищо.
На 8 септември вниманието беше фокусирано върху местен градоустройствен скандал. След още две страници обаче изскочи една снимка.
Три мънички бебета, които спяха в стъклен кувьоз. В нея беше вградена снимка на малка потрошена кола. Заглавието отгоре гласеше: „Бебета чудо оцеляват след ужасна смъртоносна катастрофа“. И още една снимка на привлекателна тъмнокоса жена около трийсетте. Грейс препрочете два пъти всяка дума от статията. Погледът му се върна на снимката на бебетата в кувьоза, лицето на жената, колата, после отново прочете текста, като прескачаше сензационните прилагателни, съсредоточен само върху фактите.
Полицията разследвала защо колата, форд англия, поднесла в другото платно на А23 в проливен дъжд една вечер на 6 септември и се блъснала в камион… Елинор Джоунс, самотна майка, учителка по природни науки… предполагала, че носи близнаци… лекувала се от депресия… Била бременна на осем и половина месеца… сложили я на животоподдържащи системи в интензивното, докато изродят преждевременно бебетата с цезарово сечение… майката починала по време на операцията…
Читать дальше