Джеръм Джеръм - Трима на бумел

— Чувал съм, че имало хубави места в Месопотамия — промърмори Харис.

Джордж каза, че Месопотамия оставала встрани от маршрута ни, но разглеждането на Берлин и Дрезден било лесноосъществимо. В крайна сметка успя да ни убеди.

— Колелата, предполагам, както преди — каза Джордж. — Харис и аз с тандем, Джером…

— Не съм съгласен — решително го прекъсна Харис. — Ти и Джером с тандема, аз с единичното.

— Все ми е едно — съгласи се Джордж. — Джером и аз с тандема, Харис…

— Нямам нищо против тоя път да е мой ред — прекъснах го аз, — но нямам намерение да возя Джордж през цялото време. Тежестите трябва да се поделят.

— Добре — съгласи се Харис, — ще ги поделим. Но изричното условие трябва да е, че той ще работи.

— Че той какво? — попита Джордж.

— Че той ще работи — повтори решително Харис, — поне по нанагорнищата.

— И таз добра! — възкликна Джордж. — Нима нямаш нужда от физическо упражнение?

За тоя тандем винаги стават разправии. Според теорията на оня, който е отпред, задният не прави нищо, но задният също поддържа теорията, че той е единствената двигателна сила, а предният само се вози. Загадката така и ще си остане неразгадана. Досадно е, когато благоразумието ти шепне в едното ухо да не се пресилваш, за да не си повредиш сърцето, а справедливостта подсказва в другото: „Защо трябва само ти да се мъчиш? Това не е файтон. Той да не ти е пътник“, а в това време го чуваш да сумти: „Какво става? Да не си изтървал педалите?“

В ранните дни на своя семеен живот Харис си създаде големи неприятности поради невъзможността да знаеш какво прави човекът зад теб. Двамата с жена му обикаляли Холандия с тандем. Пътищата били каменисти и велосипедът доста подскачал.

— Дръж се — рекъл Харис, без да се обърне.

На госпожа Харис се счуло, че той казва: „Скачай!“ Как й се е счуло, че казва „Скачай!“, след като той е казал „Дръж се“, никой от двамата не може да обясни.

Госпожа Харис разсъждава така: „Ако си казал «Дръж се», откъде ще ми дойде на ум да скоча?“

Харис отвръща: „Ако съм искал да скачаш, защо ще ти казвам «Дръж се»?“

Ядът им е минал, но спорът продължава и до днес.

Ала каквото и да е обяснението, госпожа Харис наистина скочила, докато Харис продължавал да натиска с все сила педалите, убеден, че тя е зад него. Изглежда, отначало тя помислила, че той продължава по нагорнището само за да се покаже. И двамата били млади в ония дни и той правел такива неща. Очаквала да спре, щом стигне върха, да се облегне на велосипеда в нехайна и изящна поза и да я изчака. Когато обаче го видяла да преваля върха и да продължава бързо надолу по дълъг стръмен склон, първо я обхванала изненада, сетне възмущение и най-после тревога. Изтичала до върха на възвишението и завикала, но той дори не обърнал глава. Наблюдавала го, докато се изгубил в една гора на два километра разстояние, седнала на земята и заплакала. Сутринта се били посдърпали и тя се чудела дали не го е взел насериозно и не е решил да я изостави. Нямала пари, не знаела думица холандски. Край нея минавали хора и сякаш я съжалявали, тя се мъчела да им обясни какво се е случило. Те разбирали, че е загубила нещо, но не можели да си изяснят какво. По едно време я отвели до най-близкото село и й намерили един полицай да я оправи. От пантомимата й той заключил, че някой й е откраднал колелото. Задействали телеграфа и открили в едно село на четири мили някакво момче, което карало дамски велосипед, отдавна забравен модел. Докарали го при нея с каруца, но понеже тя очевидно не искала нито момчето, нито колелото, пуснали го да си върви и окончателно се объркали.

В това време Харис продължавал да кара с огромно удоволствие. Струвало му се, че изведнъж станал по-издръжлив и във всяко отношение по-добър колоездач. И казал през рамо към предполагаемата госпожа Харис:

— От месеци насам това колело не ми се е виждало толкова леко. Трябва да е от въздуха, във форма съм.

След това й казал да не се страхува, сега щяла да види колко бързо може да кара. Навел се над кормилото и натиснал педалите с всичка сила. Тандемът полетял като пришпорен кон, селските къщи и черквите, кучетата и кокошките се занизали в лудешка скорост. Старите хора застивали с отворена уста, децата го изпращали с крясъци.

Така хвърчал той весело около пет мили. Едва тогава според думите му започнало да го обзема чувството, че нещо не е наред. Мълчанието не го изненадвало: духал вятър, а тандемът доста дрънчал. Но имал някакво усещане за липса. Протегнал ръка назад, за да провери, но напипал само празно пространство. Харис скочил, или по-точно — изтърколил се от тандема и се обърнал да огледа пътя: той се простирал бял и прав през тъмната гора, не се виждала жива душа. Харис отново се качил и завъртял педалите обратно нагоре. След десет минути стигнал до едно място, където пътят се разделял на четири. Слязъл и се помъчил да си припомни от кое разклонение бил дошъл.