Джеръм Джеръм - Трима на бумел

Докато размишлявал, минал един човек на кон. Хари го спрял и му обяснил, че е загубил жена си. Човекът сякаш не се изненадал, но не го и съжалил особено. Докато приказвали, минал друг селянин, на когото първият обяснил каква е работата, но не като досадно произшествие, а като весела история. Вторият селянин, изглежда, се изненадал най-вече от това, че Харис вдига шум за такава дреболия. Харис не успял да се разбере и с двамата, наругал ги, качил се пак на тандема и поел наслуки по средния път. На половината разстояние до върха срещнал две млади жени с млад мъж помежду им, на когото те сякаш се подмилквали. Харис ги попитал не са ли виждали жена му. Те го попитали как изглежда. Той не знаел достатъчно холандски, за да я опише подробно, единственото, което успял да им каже, било, че е красива жена, средна на ръст. Очевидно описанието било твърде общо и не ги задоволило — всеки може да каже нещо такова и да си присвои чужда жена. Попитали го с какво е облечена. Той, да го убият, не можел да си спомни.

Съмнявам се, че някой мъж може да каже как е била облечена жена му десет минути след като се е разделил с нея. Харис си спомнил, че била със синя пола и че имало нещо и нагоре, тъй да се каже, до врата. Може да е било блуза, смътно му се мяркал в паметта някакъв колан, но каква била блузата — зелена, жълта или синя? Дали имала яка или вързана фльонга? Какво имало на шапката й — пера или цветя? И изобщо носела ли е шапка? Той не смеел да каже от страх да не сгреши и да не го пратят да търси друга жена. Двете девойки се кикотели, което при тогавашното му душевно състояние то подразнило. Младежът, който, изглежда, нямал търпение да се отърве по-скоро от него, го посъветвал да иде в полицейския участък на близкото градче. Харис се запътил натам. В полицията му дали лист хартия и поискали пълно описание на жена му, както и подробен разказ, кога и къде я е загубил. Той не знаел къде я е загубил; единственото, което можел да каже, било името на селото, където били обядвали. Сигурен бил, че тогава била с него и че били тръгнали заедно от там.

Полицаите го гледали с подозрение. Съмнявали се в три неща. Първо, дали наистина му е жена? Второ, дали наистина я е загубил? Трето, защо я е загубил? Обаче с помощта на хотелиера, който говорел малко английски, Харис успял да разпръсне недоверието им. Обещали да му съдействат и вечерта я докарали със затворена кола заедно със сметката за разноски. Срещата не била от нежните. Госпожа Харис не я бива за артистка и винаги й е много трудно да прикрива чувствата си. В тоя случай, както откровено си признава, не се и опитала.

След като се уговорихме за колелата, възникна вечният въпрос за багажа.

— Предполагам, същият списък, както винаги — каза Джордж и се приготви да пише.

На тая премъдрост го научих аз, а пък аз самият я научих преди години от чичо Поджър.

— Винаги преди да започнеш да си стягаш багажа — казваше чичо ми, — направи списък.

Беше методичен човек.

— Вземаш лист хартия — винаги започваше от самото начало. — Записваш всичко, за което се сетиш, че може да ти дотрябва, след това го проверяваш, да не би да си записал неща, без които можеш да минеш. Представи си, че лежиш в леглото. С какво си облечен? Добре, пишеш: една смяна бельо. Ставаш. Какво правиш? Миеш се. С какво се миеш? Със сапун — пишеш сапун. И продължаваш така, докато свършиш. После започваш с дрехите. Най-напред краката. Какво носиш на краката? Високи обувки, половинки, чорапи. Пишеш всичко това. Продължаваш нагоре, докато стигнеш до главата. Какво друго ти трябва освен дрехи? Малко коняк — пишеш. Тирбушон — пишеш. Записваш всичко и тогава няма да забравиш нищо.

Той самият винаги постъпваше по този начин. Съставяше списъка и след това внимателно го прочиташе — като не пропускаше да се посъветва и с мен, за да провери дали не е забравил нещо. След това преглеждаше списъка още веднъж и зачеркваше всичко, без което би могъл да мине.

После губеше списъка.

Джордж се обади:

— С нас на колелата ще вземем малко багаж, колкото за ден-два. По-тежките неща ще препращаме от град на град.

— Трябва да внимаваме — казах. — Едно време познавах един човек, който…

Харис си погледна часовника:

— Ще ни разкажеш за него на кораба. Имам среща с Клара на гара Ватерло след половин час.

— Няма да ни отнеме половин час — възразих аз, — истинска история е и…

— Само ще я похабиш сега — рече Джордж, — чувал съм, че вечер в Шварцвалд често валяло, тогава ще й се насладим. Работата ни сега е да съставим списъка.