Джеръм Джеръм - Трима на бумел

— Зная — рекох.

— Седем къщи сменихме, откакто сме се оженили, и всеки път кухненската печка беше по-лоша от предишната. Сегашната не само е негодна, ами е и злобна. Знае кога ще имаме гости, и умира да развали всичко, каквото може. Ще си вземаме нова — каза Харис, но нямаше радост в гласа му. — Клара реши, че ще ни излезе по-евтино, ако направим двете неща едновременно. Мисля си — каза Харис, — че ако някоя жена поиска брилянтена диадема, ще обясни, че така се пестят пари за шапка.

— И колко, смяташ, ще ти излезе печката? — попитах. Въпросът ме интересуваше.

— Не знам — отговори Харис, — сигурно още двайсет лири. После говорихме за пианото. Забелязвал ли си някаква разлика между едно пиано и друго? — попита ме той.

— Май на някои звукът е по-силен — отвърнах, — но с това се свиква.

— Нашето не било добро във високия регистър — каза Харис. — Между другото какво е това „висок регистър“?

— Оня край, от който започва да ти пищи в ушите — обясних аз. — Тия клавиши, дето звънтят, сякаш си ги настъпил по опашката. „Избраните пиеси“, дето ги свирят, завършват с едни завъртулки точно в тоя висок регистър.

— На нашите не им стигал един висок регистър, на старото ни пиано — каза Харис, — искат още един. Ще трябва да го преместя в детската стая и да купя ново за гостната.

— Още нещо? — попитах аз.

— Не — отвърна Харис, — май друго не успя да измисли.

— Като се върнеш у дома — казах му аз, — ще видиш, че се е сетила за още нещо.

— За какво? — попита Харис.

— За къща във Фокстън.

— За какво пък й е дотрябвала къща във Фокстън? — учуди се Харис.

— За живеене — предположих — през летните месеци.

— Тя ще ходи с децата при родителите си в Уелс — възрази Харис, — те са ни поканили.

— Навярно — казах — ще отиде в Уелс, преди да отиде във Фокстън, а може да се отбие в Уелс на връщане у дома, но въпреки това ще иска къщата за сезона във Фокстън. Може и да греша, надявам се заради теб, че греша, но май съм прав.

— Скъпо ще ни излезе това пътуване — рече Харис.

— Предложението поначало беше идиотско — казах.

— Глупаво беше да слушаме Джордж — добави Харис. — Някой ден ще ни вкара в истинска беля.

— Винаги е забърквал каши — съгласих се аз.

— Толкова е вироглав! — додаде Харис.

В този миг в хола прозвуча гласът на Джордж. Питаше дали има писма за него.

— По-добре да не го заговаряме на тези тема — предложих аз, — вече е твърде късно да се отказваме.

— Нищо няма да спечелим, ако се откажем — отговори Харис. — Все едно, ще трябва да направя банята и да купувам ново пиано.

Джордж влезе с много весел вид.

— Е — запита той, — наред ли е всичко? Разбрахте ли се?

Нещо в тона му не ми хареса. Както забелязах, и Харис се понамръщи.

— За какво да сме се разбрали? — попитах аз.

— Ами за заминаването — отвърна Джордж.

Стори ми се, че е дошло време да обясним някои неща на Джордж.

— В семейния живот — започнах — мъжът предлага, жената се подчинява. Това е неин дълг, така учат всички религии.

Джордж скръсти ръце и вдигна очи към тавана.

— Може понякога да се закачаме и да се шегуваме за тия неща — продължих, — но опре ли до дела, винаги така става. Ние просто казахме на жените си, че заминаваме. Естествено, на тях им е мъчно, иска им се да дойдат с нас, а ако не е възможно — ние да останем с тях. Но ние им изложихме нашите желания и толкова.

Джордж каза:

— Моля да ме извините, не съм разбрал. Нали съм ерген. Хората ми разправят това-онова, а аз слушам.

Казах му:

— Точно там ти е грешката. Когато искаш да се осведомиш, ела при Харис или при мен и ще ти кажем истината.

Джордж ни поблагодари и ние пристъпихме към належащата работа.

— Кога заминаваме? — попита Джордж.

— Ако питате мен — отговори Харис, — колкото по-скоро, толкова по-добре.

Желанието му беше, предполагам, да се махне, преди госпожа Харис да успее да намисли още нещо. Разбрахме се за следващата сряда.

— А какъв ще е маршрутът? — попита Харис.

— Имам една идея — каза Джордж. — Убеден съм, че искате да разширите кръгозора си.

Аз отговорих:

— Не искаме да се превърнем в чудовищни изключения от духа на времето. До известна степен искаме, ако е възможно, това да стане без много разходи и с по-малко лични усилия.

— Възможно е — увери ни Джордж. — Вече познаваме Холандия и Рейн. Предлагам да отидем с кораб до Хамбург, да разгледаме Берлин и Дрезден и да стигнем с колелата до Шварцвалд през Нюрнберг и Щутгарт.