Джеръм Джеръм - Трима на бумел

Това Kneipe е един вид ергенски гуляй, безобиден или много буен в зависимост от участниците. Един младеж кани състуденти — десет или сто души — в някоя кръчма и им предлага толкова бира и толкова евтини пури, колкото са в състояние да изпият и да изпушат, без да им прилошее. Самото дружество също може да бъде домакин. И тук, както във всяко нещо, се проявява немското чувство за дисциплина и ред. При влизането на поредния новодошъл всички се изправят, тракват токове и го поздравяват. Когато всички места се заемат, се избира председател, чието задължение е да обявява номера на песните. На масата има напечатани песнопойки, по една за двама души. Председателят извиква: „Номер 29, първият куплет“ — и всички запяват, надничащи по двама в книжката помежду им, все едно в псалтир. След края на всеки куплет се прави пауза, докато председателят обяви следващия. Тъй като всеки немец е учил пеене и повечето имат приятни гласове, ефектът е поразителен.

Колкото и религиозно да звучи пеенето им, текстът понякога е от съвсем друго естество. Но все едно дали е патриотичен химн, сантиментална балада или песничка, способна да възмути средния английски младеж — всичко се изпълнява сериозно и невъзмутимо, без смях, без фалшива нотка. Накрая председателят се провиква, Prosit! (Наздраве (нем.)) Всички отговарят Prosit! и в следващия миг в чашите не остава капка течност. Пианистът се изправя и се покланя, съответно всички кимат с глава и влиза фройлайн, за да напълни отново чашите.

Между песните се вдигат тостове, на тях се отговаря, но провиквания и смехове се чуват рядко. Обикновено немските студенти се задоволяват с усмивки и благопристойно кимване.

В знак на особено внимание към някой гост се вдига тост, наречен „саламандър“.

— Сега — обявява председателят — саламандърът (einen Salamander reiben).

Всички се изправят и застават мирно като войници.

— Пълни ли са чашите? (Sind die Stoffe parat?) — пита председателят.

— Sunt (Са (лат.)) — отговарят всички в един глас.

— Ad exercitium Salamandri (Да пристъпим към саламандъра (лат.)) — произнася председателят.

— Eins — всички търкат чашите си по масата с въртеливо движение.

— Zwei — чашите пак заскърцват също както и при Drei!

— Пий! (Bibite!)

И в пълен унисон всички чаши се изпразват и след това се вдигат нагоре.

— Eins! — отново командва председателят и столчето на всяка чаша се завърта върху масата със звук, напомнящ отлива на вълна от каменист бряг.

— Zwei! — стърженето нараства и пак замира.

— Drei! — чашите се удрят в масата с трясък и всички сядат на местата си.

Най-голямото забавление на Kneipe е двама студенти да се оскърбяват взаимно (на шега, разбира се) и да се обяви дуел с надпиване. Определя се съдия, напълват се две огромни халби, противниците сядат един срещу друг с ръка на дръжките, всички погледи са вперени в тях. Съдията дава знак за начало и тозчас бирата загъргорва в гърлата им. Победител е оня, който пръв стовари опразнената чаша на масата.

Ако някой чужденец пожелае да се включи в Kneipe, ще направи добре предварително да си окачи на ревера листче с името и адреса. Немският студент е извънредно учтив и каквото и да е собственото му състояние, ще се погрижи гостът по някакъв начин да се прибере у дома. Естествено, не бива да се очаква да помни адреси.

Разказаха ми за трима гости на едно берлинско Kneipe, чието премеждие замалко не завършило трагично. Всеки от тях написал адреса си на визитната си картичка и я забол в покривката на масата пред себе си. Това било грешка. Вече споменах, трябвало е да ги забодат на реверите си. Човек може да смени мястото си на масата, може съвсем неволно да седне чак на другия й край, но където и да иде, дрехата с ревера ще е на гърба му.

Доста след полунощ председателят предложил за повече прегледност всички господа, които не можели да вдигнат глава от масата, да бъдат изпратени по домовете им. Сред загубилите интерес към ставащото били и тримата англичани. Решено било да ги натоварят на файтон заедно с един относително членоразделно говорещ студент и да ги изпратят. Да си били седели на местата, всичко щяло да е наред, но те били ходили насам-натам и вече никой не знаел кой от господата на коя картичка отговаря, а и господата не знаели. При тогавашното състояние на общо веселие това на никого не се видяло чак толкова важно. Имало трима господа и три адреса. Вероятно идеята е била, че и да стане грешка, на сутринта всичко ще се оправи. И така, качили тримата господа на файтон, относително трезвият студент стиснал в ръка трите картички и всички потеглили, изпратени от възгласите и пожеланията на компанията.