Джеръм Джеръм - Трима на бумел

— Госпожа Х.! — възкликва госпожа У. — Какво ви води насам?

— Моят съпруг! — успява единствено да изговори госпожа Х. — Тук ли е?

— Госпожо Х. — промълвява госпожа У. и се изправя в целия си ръст, — как се осмелявате!

— О, моля ви, не ме разбирайте погрешно! — моли я госпожа Х. — Станала е ужасна грешка! Сигурно са докарали горкия Пърси тук вместо в нашата квартира. Моля ви, погледнете.

— Скъпа моя — казва госпожа У., жена на повече години и с майчинско държане, — не се вълнувайте. Докараха го преди около половин час и да ви кажа право, не го и погледнах. Май дори не си направиха труда да го събудят. Ако запазите самообладание, ще го смъкнем долу и ще си го вземете, без никой нищо да разбере.

Госпожа У. май наистина има желание да помогне на госпожа Х. Тя отваря вратата и госпожа Х. влиза, но само след миг излиза с пребледняло уплашено лице.

— Той не е Пърси — съобщава тя. — Какво да правя?

— Съветвам ви да не правите такива грешки — казва госпожа У. и на свой ред тръгва към стаята.

Госпожа Х. я спира.

— Но не е и вашият съпруг.

— Глупости! — казва госпожа У.

— Наистина не е — настоява госпожа Х. — Сигурна съм, защото преди малко оставих вашия съпруг да спи в леглото на Пърси.

— Но какво прави той там? — кипва госпожа У.

— Докараха го и го оставиха — обяснява госпожа Х. и се разридава. — Аз затова помислих, че Пърси е тук.

Двете жени стоят и се гледат. Възцарява се мълчание, нарушавано от хъркането на господина.

— Тогава кой е този тук? — опитва се да узнае госпожа У., след като първа се съвзема.

— Не зная — отговаря госпожа Х. — Не съм го виждала. Дали не е някой ваш познат?

Но госпожа У. само захлопва вратата.

— Какво да правим? — чуди се госпожа Х.

— Знам какво ще направя аз — казва госпожа У. — Ще дойда у вас да си прибера мъжа.

— Много дълбоко е заспал — обяснява госпожа Х.

— Това съм го виждала — успокоява я госпожа У., докато си закопчава палтото.

— Но къде е Пърси? — хлипа нещастната госпожа Х., слизайки по стълбите.

— Този въпрос, скъпа — казва госпожа У., — трябва да зададете на него.

— Тия Kneipe са срамно нещо! — отсича госпожа Х. — Никога вече няма да позволя на Пърси да отиде, никога…

— Скъпа моя — отбелязва госпожа У., — ако знаете какво трябва да правите, той никога вече няма да поиска да отиде.

Говори се, че той никога вече не поискал. Както казах, грешката му била, че бил забол картичката на покривката на масата, а не на ревера си. А грешките винаги се плащат.

— Всеки може да управлява тая страна — каза Джордж, — и аз мога да я управлявам.

Седяхме в градината на Кайзерхоф в Бон и гледахме Рейн в краката си. Беше последната вечер на нашия бумел. Рано на другата сутрин влакът щеше да сложи началото на края.

— Просто ще напиша на един лист какво искам да правят хората — продължи Джордж, — ще дам да го напечатат в еди-колко си екземпляра, после ще наредя да ги разлепят по градовете и селата и нищо повече.

В кроткия, послушен днешен немец, чиято единствена амбиция като че ли е да си плаща данъците и да прави каквото му казват да прави ония, които провидението е благоволило да постави да го управляват, е трудно — трябва да го признаем — да се съзре някаква следа от буйния му прадядо, за когото личната свобода била като въздуха, който дишал; който назначавал съдиите си, за да се съветват, но запазвал наказателното право за племето; който следвал своя водач, но смятал за унижение да му се подчинява. В Германия днес се говори много за социализъм, но това е социализъм, който би бил не повече от деспотизъм под друго име. Индивидуализмът не привлича немския гласоподавател. Той иска — не, той жадува да бъде управляван и насочван за всяко нещо. Той въстава не против правителството, а против формата на управление. Полицаят за него е жрец и както се чувства, винаги ще бъде такъв. В Англия гледаме на човека със синя униформа като на безобидна необходимост. На средностатистическия гражданин той служи главно за пътепоказател, а в по-оживените квартали го смятат за полезен, понеже помага на стари дами да пресичат улицата. Като изключим благодарността ни за тия му услуги, съмнявам се дали изобщо се сещаме за него. А в Германия му се кланят като на малък бог и го обичат като ангел хранител. За немското дете той е съчетание на Дядо Коледа и караконджо. Всичко хубаво идва от него: Spielplätze — площадки за игра с люлки, въртележки, пясъчници за боричкане, плувни басейни и панаири. Той наказва за всички провинения. Надеждата на всяко добронамерено германско момче и момиче е, че полицията ще бъде доволна от него. То засиява, ако е получило усмивка от полицай. С германското дете, което е било погалено по главата от полицай, не се говори: тщеславието му е непоносимо.