Джеръм Джеръм - Трима на бумел

Но нашите прегрешения изглеждат нищожни в сравнение с извършените от Джордж беззакония. Покрай случката с велосипеда се пообъркахме и съвсем го загубихме от поглед. Както стана ясно впоследствие, Джордж ни чакал пред полицейския участък, без ние да разберем. Решихме, че е заминал за Баден самичък, и в желанието си да се махнем колкото може по-скоро от Карлсруе и на хладна глава да обмислим всичко, скочихме в първия влак.

Когато му омръзнало да чака, Джордж се върнал на гарата и открил, че сме заминали и че той е останал без багаж. Билетът му беше у Харис, аз бях касиерът на групата и той се оказал със съвсем малко дребни пари в джоба. Решил, че това обстоятелство е достатъчно извинение, и съзнателно поел по пътя на престъпленията. Когато после прочетохме списъка им, безстрастно изложен в официалната призовка, ни настръхнаха косите.

Трябва да поясня, че пътуването в Германия съвсем не е проста работа. Първо си купувате билет за разстоянието от гарата, на която сте, до гарата, където искате да отидете. Само не си мислете, че това ви дава възможност да стигнете до нея. Когато влакът пристигне, правите опит да се качите, но кондукторът величествено ви маха с ръка да се махате. Какви са основанията ви да се явите тук? Показвате му билета си и той ви обяснява, че със закупуването му сте предприели само първата крачка, която малко ви е доближила до пътуването. Сега трябва да се върнете на гишето и да си вземете добавка, наречена Schnellzug-Zuschlag (Добавка за бърз влак (нем.).), а освен това Platzkarte. Безполезно е да уговаряте когото и да било, че можете да легнете на полицата за шапки или да се окачите отвън на прозореца.

Но да се върнем на Джордж. Парите му стигнали да си купи третокласен билет за пътнически влак до Баден и нищо повече. За да избегне излишното любопитство на кондуктора, той изчакал влакът да потегли и тогава скочил на платформата.

Това било първото му прегрешение:

а) качването на влака в движение;

б) след предупреждение от служебното лице да не го прави.

Второ прегрешение:

а) пътуване във влак по-висша категория от тази, за която важи билетът му;

б) отказ да плати разликата, поискана от служебното лице. (Джордж твърди, че не бил отказал, просто обяснил на кондуктора, че няма с какво да плати.)

Трето прегрешение:

а) пътуване във вагон по-горна класа от тази, за която важи билетът му;

б) отказ да плати разликата, поискана от служебното лице. (Джордж пак оспорва точността на акта. Той обърнал джобовете си и предложил на кондуктора всичко, което имал: немската равностойност на осем пенса. Предложил да отиде в трета класа, но трета класа нямало. Предложил да отиде във фургона, но те не пожелали да чуят за такова нещо.)

Четвърто прегрешение:

а) заемане на място, без да го е платил;

б) разтакаване в коридора. (Понеже не му позволили да седне, без да плати, а не можел да плати, не е ясно какво друго му е оставало да прави.)

Но обясненията не се приемат за извинение в Германия и пътуването на Джордж от Карлсруе до Баден е вероятно едно от най-скъпите, за които са запазени данни.

Като си помислим за лекотата и честотата, с които човек си навлича неприятности в Германия, можем да стигнем до заключението, че тая страна би била обетована земя за средния млад англичанин. За студента по медицина, за бъдещия адвокат, за младшия офицер в отпуск животът в Лондон е нещо отегчително. Нормалният британец извлича голямо удоволствие от вършенето на беззакония. Да направи някаква беля, е представата му за блаженство. Но пък Англия му предлага твърде малко възможности: за да успее да я „загази“, младият англичанин трябва да прояви голямо упорство.

Говорих веднъж на тая тема с председателя на нашето черковно настоятелство. Беше сутринта на 10 ноември (Студентски празник по това време), двамата с известна тревога четяхме полицейската хроника в пресата. Обикновената тайфа младежи била прибрана заради създаване на обикновените безредици предната вечер в „Критерий“. Моят приятел, черковният настоятел, има синове, а аз осъществявам родителски надзор над един племенник, чиято любяща майка вярва, че е в Лондон единствено за да учи инженерство. По щастлива случайност не срещнахме нито едно познато име в списъка на задържаните и с облекчение се впуснахме в изобличителни слова за празноглавието и покварата на младите.

— Интересно как „Критерий“ си остава същият — каза приятелят ми, черковният настоятел. — И аз като бях млад, вечерта винаги завършваше със сбиване в „Критерий“.