Джеръм Джеръм - Трима на бумел

Между Нюрнберг и Шварцвалд и тримата успяхме по един или друг начин да забъркаме по някоя каша.

Харис повлече крак в Щутгарт, като оскърби служебно лице. Щутгарт е очарователен град, чист и оживен, един по-малък Дрезден. Привлича и с това, че местата за гледане не са много: средно голяма картинна галерия, малък музей на старини и половин дворец. С това изчерпваш списъка и можеш да правиш каквото си искаш. Харис не знаеше, че тоя, когото оскърбява, е служебно лице. Взе го за пожарникар (той приличаше на пожарникар) и го нарече dummer Esel.

В Германия не е прието да се казва на служебно лице „глупаво магаре“, макар този човек несъмнено да бе точно това. Ето какво се случило: Харис искал да излезе по-скоро от Stadtgarten (Градска градина (нем.)) и като видял пред себе си отворена врата, прекрачил през някаква тел на улицата. Харис твърди, че не е забелязал табелата, която, както изглежда, била закачена на телта: Durchgang verboten (Преминаването забранено (нем.)). Човекът, който стоял до вратата, спрял Харис и му посочил тая табелка. Харис благодарил и си продължил. Човекът го настигнал и му обяснил, че не може да допусне толкова бързо приключване на въпроса. Според него Харис трябвало да се върне и да прекрачи през телта обратно в градината.

Харис изтъкнал, че след като на табелката пишело „Минаването забранено“, връщането в градината по тоя път означавало повторно нарушаване на закона. Човекът се съгласил, че е така, и предложил, за да се преодолее затруднението, Харис да се върне в градината през позволения вход зад ъгъла и след това веднага да излезе пак от там. Тогава Харис го нарекъл „глупаво магаре“. Това ни забави един ден и струва на Харис четирийсет марки.

Аз последвах примера му в Карлсруе, като откраднах велосипед. Нямах намерение да крада велосипед, просто се опитах да направя услуга. Влакът вече потегляше, когато зърнах — така ми се видя — велосипеда на Харис във фургона. Наоколо нямаше никой, който да ми помогне. Скочих във фургона и свалих велосипеда тъкмо навреме. Докато го бутах тържествуващ по перона, се натъкнах на велосипеда на Харис, опрян на стената зад няколко гюма за мляко. Велосипедът, който бях свалил от влака, не беше на Харис.

Положението беше неловко. В Англия щях да отида при началник-гарата и да му обясня грешката си. Но в Германия не можеш да обясниш само на един човек. Водят те от място на място и те карат да обясняваш на пет-шест души и ако един от тия пет-шест души го няма или не може в този момент да те изслуша, обикновено те оставят да пренощуваш, та да довършиш обясненията си на сутринта. Реших да оставя велосипеда на закрито място и да се отдалеча без много шум. Зърнах една подходяща, както ми се стори, барака за дърва и вече вкарвах в нея велосипеда, когато за мое нещастие ме забеляза един железничар с червена фуражка и осанка на запасен фелдмаршал.

— Какво правите с тоя велосипед? — попита той.

Аз казах:

— Искам да го прибера в бараката, за да не пречи.

Опитах се да му внуша с тона си, че извършвам едно разумно добро дело, за което железопътните служители би трябвало да ми благодарят, но той остана глух за внушението ми.

— Ваш ли е велосипедът? — попита той.

— Не съвсем — отговорих.

— Чий е? — доста остро попита той.

— Не мога да ви кажа — отговорих. — Не зная чий е.

— Откъде го взехте? — беше следващият въпрос.

В тона му прозвуча почти оскърбително подозрение.

— Свалих го от влака — отговорих с най-спокойното достойнство, което успях да си наложа. — Всъщност — добавих откровено — взех го по погрешка.

Той не ме остави да довърша. Каза ми, че си е помислил същото, и наду свирката си.

Споменът за последвалото не е от любимите ми. По безкрайно щастливо за мен съвпадение (казват, че привидението се грижело за някои от нас) премеждието се случи в Карлсруе, където имам приятел немец на доста висок пост. Каква щеше да е съдбата ми, ако гарата не беше Карлсруе или приятелят ми отсъстваше от града, предпочитам да не разсъждавам. Както казах, отървах се по чудо. Ще ми се да приключа с думите, че напуснах Карлсруе, без да опетня доброто си име, но те няма да са верни. Безнаказаното ми измъкване до днес се споменава в полицейските среди като груб пропуск на правосъдието.