Джеръм Джеръм - Домът срещу фенера

— Но и в поведението на убиеца има нещо загадъчно — тази нова мисъл дойде в главата му, докато той стоеше до прозореца и гледаше реката. — Тя е платила сметката си и е получила разписка, а него все още го търси полицията. Той рискува главата си всеки път, когато идва пред дома й, за да разбере дали е, повдигнато пердето.

След това мисълта му започна да работи по друго направление:

— Също тъй е непонятно, защо той допуска тя да бъде погребана жива в каторгата в продължение на десет години, докато в същото време самият си живее на свобода. Защо не се появи в съда, когато срещу нея се отправяха непрекъснато нови и нови улики поне, за да я поддържа? Най-малко, от чувство на обикновена порядъчност, този човек би трябвало да се остави да го обесят.

Той седна, придърпа папката, но без да поглежда в нея, продължи:

— Или неговата свобода — това е наградата, която тя е поискала за своята жертва? Само надеждата, че той ще я чака, би могла да й даде сили да преживее всички страдания. Представям си човека, който обича някоя жена, но се съгласява на такива условия, приемайки ги като наказание за извършеното престъпление.

Сега, когато приятелят ми отново се бе заинтересувал от това дело, той, изглежда, не можеше да мисли за нищо друго.

От времето, когато ние двамата ходихме до дома на тази жена, аз два пъти бях на тази улица и последния път пак видях как се повдига пердето на нейния прозорец. Моят приятел се измъчваше от желанието да се срещне с човека, който бе я посещавал. Той казваше, че си го представя като красив, смел и властен. Но освен това, в него би трябвало да има нещо особено, което принуждава такава жена едва ли не да продаде собствената си душа за неговото спасение.

Имахме само една възможност да осъществим това. Човекът винаги идваше от страната на „Еджуер-роуд“. Ако незабелязано вървяхме по отсрещната страна на улицата и наблюдавахме как той приближава, можеше да се разчете времето така, че да се срещнем с него под фенера. Не би се обърнал и не би тръгнал обратно, като ни види, това би значило да се издаде. По всяка вероятност би се задоволил да приеме безразличен вид и да мине, а после на свой ред да ни наблюдава, докато не изчезнем от полезрението му.

Изглеждаше, че съдбата е благосклонна към нас. В нормалното време пердето се повдигна и подир малко иззад ъгъла се появи човек. След няколко секунди ние също влязохме в уличката. Очевидно, нашата идея щеше да има успех и ние щяхме да се срещнем под фенера. Той върнеше насреща ни сгърбен, с ниско отпусната глава. Не се съмнявахме, че ще мине покрай къщата. Но за наше учудване, той спря и бутна вратичката на двора. Още миг и щяхме да видим гърба му. С два скока моят приятел го настигна. Постави ръка на рамото му и човекът се обърна. Пред нас бе старец със сбръчкано лице и спокойни, леко сълзящи очи.

Бяхме толкова зашеметени, че няколко секунди не можехме да произнесем нито дума. Накрая моят приятел се престори, че е сбъркал къщата, измърморвайки няколко думи за извинение, молейки да му простят грешката. Но бе достатъчно да завием зад ъгъла и ние дружно се разсмяхме. Изведнъж приятелят ми прекъсна смеха си и ме погледна изумен.

— Ами че това е Елънби! Служителят на Хепуорт!

Това изглеждаше чудовищно и съвършено необяснимо. Елънби беше за Хепуорт повече от помощник. Семейството се отнасяше към него като към близък приятел. Бащата на Хепуорт му помогна да започне собствен бизнес. Що се отнася до убития, Елънби бе изпитвал към него винаги искрена привързаност, в това бяха убедени всички, които го познаваха. Какво можеше да значи всичко това?

Адресната книга лежеше върху камината. То бе вече на следващия ден — следобед наминах към моя приятел у дома му. Щом я видях, изведнъж ме осени идея. Взех книгата.

— Ето — „Елънби и Ко“, параходен доставчик, адрес на кантората — улица „Майнорис“.

Може би Елънби й помага в името на нейния загинал съпруг, стараейки се да я изтръгне от ръцете на убиеца? Но защо? Нали тя е била там, когато убиецът е стрелял в мъжа й? Как може Елънби да се среща с нея след всичко, което се е случило?

Или той знае нещо, което не знае никой друг? Нещо, което му е станало известно по-късно? Което би могло да оправдае неговото чудовищно равнодушие?

Но какво можеше да е то? Престъплението бе така внимателно обмислено, така хладнокръвно осъществено. Преди да си тръгне, убиецът се е обръснал! Това последно обстоятелство особено възмущаваше моя приятел. В столовата нямаше огледало и жената е трябвало да го донесе отгоре. Неясно само, защо се е бръснал в столовата, а не се качил в банята, където обикновено се бръснел Хепуорт и където всичко би било под ръка.