Артър Дойл - Петте портокалови зрънца

— А! — каза той, оставяйки чашката. — Опасявах се от това. Как е станало?

Той говореше спокойно, но аз го познавах достатъчно добре и можех да си представя колко е развълнуван.

— Хвърли ми се в очи фамилията Оупъншоу и заглавието: „Трагичен случай при моста Уотърлу“. Ето какво се съобщава:

„Вчера вечерта между девет и десет часа лостовият полицай Кук, дежурен на пост при моста Уотърлу, е чул вик за помощ и Плясък на тяло, падащо във водата. Нощта беше извънредно тъмна и бурна, така че въпреки старанията на някои от минувачите, всички опити да се спаси давещият се останаха напразни. С помощта на речната полиция все пак успяха да извадят тялото от водата Удавеният се оказа, ако се съди по намерения у него плик, Джон Оупъншоу, живущ в Хоршам. Предполагат, че бързайки за последния влак, тръгващ от гара Уотърлу, младият човек е сбъркал в тъмнината пътя и е попаднал в едно от речните пристанища. По тялото няма никакви признаци от насилие, поради което е вън от съмнение, че покойният е станал жертва на нещастен случай. Властите трябва да обърнат внимание върху състоянието на речните пристанища.“

Известно време седяхме мълчаливо. Никога не бях виждал Холмс така потресен.

— Това засяга моето самолюбие, Уотсън. Наистина това е дребно, долно чувство, но лично аз се чувствувам оскърбен. Сега това става моя лична работа и ако Бог ми даде здраве, аз ще заловя тази шайка. Той дойде при мен за помощ, а аз го изпратих на смърт!

Холмс скочи от мястото си силно развълнуван и започна да се разхожда из стаята. От време на време свиваше дългите си тънки ръце и отново ги отпущаше.

— Хитри дяволи! — извика той. — Как са успели да го закарат дотам? Крайбрежната улица не води към гарата. На моста, дори в такава нощ, разбира се, има достатъчно минувачи, които биха осуетили изпълнението на техния замисъл. Е, Уотсън, ще видим на чия страна ще бъде победата! Аз излизам.

— В полицията ли?

— Не, аз сам ще бъда полиция. Аз сам ще оплета мрежата, а пък те нека ловят после мухите, ако искат.

През целия ден бях зает и се върнах късно вечерта на Бейкър стрийт. Шерлок Холмс още не се бе прибрал. Към десет часа, блед и изморен, той влезе в стаята, приближи до бюфета, откъсна залък хляб и пийна вода.

— Гладен ли сте? — попитах.

— До смърт. Съвсем забравих, че нищо не съм хапнал от сутринта.

— Съвсем нищо?

— Нито троха. Нямаше време.

— А как върви работата?

— Чудесно.

— Намерихте ли ключа към загадката?

— Държа ги в ръцете си. Не след дълго младият Оупъншоу ще бъде отмъстен. Знаете ли какво, Уотсън? Ще им изпратим предупреждение по техния дяволски начин!

Той извади от бюфета един портокал, разряза го, извади зрънцата, избра пети ги сложи в плик. Отвътре написа: „Ш. X, за Дж, О.“ После запечата плика и го надписа: „За капитан Джеймс Калхун, кораб «Самотна звезда», Савана, Джорджия“ .

— Това писмо ще го чака на пристанището — със смях проговори той. — Може би ще прекара една безсънна нощ. Ще, помисли, че го очаква съдбата на Джон Оупъншоу.

— А кой е този капитан Калхун?

— Водачът на шайката. Най-напред ще се разправя с него, а после и с останалите.

— Как успяхте да откриете всичко това? Шерлок Холмс извади от джоба си голям лист хартия, гъсто изписан с числа и имена.

— През целия ден разглеждах отчетите на „Лойд“ и старите вестници, като следях за всички кораби, които са посетили Пондишери през януари и февруари 1883 година. За този период в регистрите са отбелязани тридесет и шест съда с голяма водоизместимост. Едно от имената изведнъж привлече вниманието ми. Става дума за „Самотна звезда“. Отплавал за Лондон. Но не е само това. „Самотна звезда“ е името, с което наричат един от щатите в Америка.

— Струва ми се, Тексас.

— Не зная, но разбрах, че корабът е американски.

— И какво?

— След това разгледах пристигането и отплаването на корабите от Дънди и когато открих, че през януари 1885 година платноходът „Самотна звезда“ фигурира в регистъра, моите подозрения се превърнаха в увереност. След това естествено направих справка за корабите, които в настоящия момент са хвърлили котва в Лондонското пристанище.

— И какво?

— „Самотна звезда“ е пристигнала тук миналата седмица. Спуснах се към дока Албърг и там узнах, че днес заранта корабът е отплувал обратно за Савана. Телеграфирах в Грейвсенд, откъдето ми отговориха, че „Самотна звезда“ е преминала оттам преди няколко часа. Тъй като вятърът е източен, не се и съмнявам, че корабът е преминал Гудуин и се намира недалеч от остров Уайт.