Артър Дойл - Петте портокалови зрънца

— Възможно е.

— Не само възможно, но и вероятно. Сега вие виждате, че работата не търпи отлагане, и разбирате защо настоявах младият Оупъншоу да бъде по-внимателен. Ударът винаги се е стоварвал след изтичане на определен срок, който е бил необходим за пропътуването на платнохода. Този път писмото е изпратено от Лондон и затова не можем да разчитаме на отсрочка във времето.

— Милостиви Боже! — възкликнах аз. — Какво означава това безпощадно преследване?

— Книжата, които се намират в Оупъншоу, очевидно имат голямо значение за този или тези, които са на кораба. Струва ми се, че те са няколко души. Един човек не може да причини смърт на двама души, и то така, че да заблуди следователя. Те са няколко души и са хора предприемчиви и смели. Каквото и да става, те са решили да завладеят тези книжа, комуто и да принадлежат. По такъв начин идвам до извода, че К. К. К, съвсем не са инициали на някоя определена личност, а емблема на цяло сдружение.

— Боже мой! — възкликнах аз, — На какво сдружение?

— Никога ли не сте чувал — рече Холмс, като се наклони към мен — за Ку-клукс-клан?

— Никога.

Холмс започна да прелиства лежащата на коленете му книга.

— Ето — каза той. — Ку-клукс-клан. Наименование, дадено поради някакво сходство при зареждането затвора на пушката и изгърмяването. Това внушаващо ужас тайно общество е било основано от бивши участници в Гражданската война, привърженици на Юга. Много скоро са били образувани местни комитети в Южните щати: Тенеси, Луизиана, Северна и Южна Каролина, Джорджия и Флорида. Това общество преследва политически цели, тероризирайки привържениците на свободата на негрите. Служат си с убийства, изгонване на противниците си и т.н. Членовете на това общество предупреждавали определените от тях жертви по най-причудлив начин — в някои области им изпращали дъбови листа, в други — динени семки или зрънца от портокал. Получателят на тези тайнствени предупреждения е трябвало или да се откаже публично от своите убеждения, или да напусне страната. Всяко противене след предупреждението е било последвано от неминуема смърт, която настъпвала по най-странен и непредвидим начин. Организацията на това общество била изключителна. Едва ли би могъл да се посочи случай, при който жертвата да се спаси или пък полицията да открие кой е убиецът. Няколко години обществото процъфтявало въпреки усилията на правителството и на ръководствата на Южните щати да го ликвидират. В края на 1869 година като че ли това общество се е разтурило, но данните сочат, че то продължава съществуването си.

— Забележете — каза Холмс, като слагаше книгата настрана, — че внезапното прекратяване действията на обществото съвпада с отпътуването на Оупъншоу от Америка. Той трябва да е отнесъл книжата и вероятно поради тази причина той и семейството му се намират във властта на неумолими противници. Сам разбирате, че в тези документи могат да бъдат споменати имената на някои видни личности и вероятно мнозина не могат да заспят спокойно, докато не получат обратно тези книжа.

— Значи този син лист, който видяхме…

— …е страница от това, за което ви говоря. Ако правилно сте запомнили, там беше написано: изпратени са зрънца на А, В, С, т.е. изпратено им е предупреждение. После беше казано, че еди-кои са се отстранили, сиреч отпътували, а пък друг са „навестили“ или „посетили“. Навярно този, когото са „посетили“, отдавна не е между живите. Но аз мисля, докторе, че ще успеем да хвърлим светлина върху това тъмно дело, а младият Оупъншоу ще бъде спасен само ако послуша моя съвет, В момента няма какво да правим, затова подайте ми цигулката и да се постараем, макар и за половин час, да забравим това отвратително време и още по-отвратителните постъпки на нашите ближни.

На сутринта времето се изясни и слънчевите лъчи пробиха мъглата, която обвиваше големия град. Шерлок Холмс закусваше, когато слязох в хола.

— Извинете, че не ви дочаках — каза той. — Предполагам, че ще имам много работа по делото Оупъншоу.

— Какво мислите да предприемете?

— Всичко зависи от това, какво ще успея да науча. Може би ще трябва да пътувам и до Хоршам.

— Веднага ли ще тръгвате затам?

— Не, отначало ще се опитам да узная нещо в Сити. Позвънете, моля ви, да донесат кафе.

В очакване на кафето аз взех вестника от масата и започнах да го разглеждам. Изведнъж погледът ми попадна върху едно съобщение и кръвта замръзна в жилите ми.

— Холмс! Вие закъсняхте! — извиках аз.