Артър Дойл - Петте портокалови зрънца

При тези мрачни и печални обстоятелства аз встъпих във владение на наследството. Ще попитате: защо не се отказах. Аз мисля, че струпалите се върху нас нещастия са в резултат на някакви отдавнашни прегрешения на чичо ми и че каквото и да направех, където и да отидех, опасността ще ме застрашава непрестанно.

Нещастният ми баща почина през януари 1885 година и оттогава изминаха две години и осем месеца. През този период аз живях щастливо в Хоршам и тайничко се надявах, че проклятието върху семейството ни се е вдигнало и вече нищо не ме застрашава. Напразно. Вчера сутринта и мен ме сполетя същият удар.

Младият човек извади от джоба на жилетката си сгънат плик и изсипа от него пет сухи портокалови зрънца.

— Заповядайте — каза той. — Пощенският печат е Лондон — Изток. Съдържанието е същото, както и при писмото до баща ми: „К. К, К. Сложете книжата на слънчевия часовник.“

— Вие какво направихте? — запита Холмс.

— Нищо.

— Абсолютно нищо?

— Да си кажа право — продължи младият човек, закривайки лице с тънките си бели ръце, — почувствувах се напълно безпомощен. Намирах се в положението на заек, към който пълзи змия. Струва ми се, че се намирам в ръцете на зла съдба, от която никой не може да ме спаси.

— Какво говорите! — възкликна Холмс. — Трябва да се действува, иначе ще пропаднете. Сега не е време за отчаяние.

— Аз заявих вече в полицията. — И?

— Изслушаха ме с усмивка. Уверен съм, че инспекторът си мисли, че това е някаква шега, а смъртта на близките ми е просто случайност, без всякаква — връзка с писмата, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът.

Холмс се закани с пръст на някакъв въображаем противник.

— Невероятна тъпота! — извика той.

— Все пак дадоха ми един полицай, който може да остане у дома.

— Сега той придружава ли ви?

— Не. Наредено му е да стои у дома. Холмс повтори заканителния си жест.

— Защо не дойдохте веднага при мен?

— Не знаех. Едва днес разказах на майор Прендъргаст за отчаяната ситуация, в която съм попаднал, и той ме посъветва да се обърна към вас.

— От получаването на писмото са изминали вече два дни. Трябваше да започнем по-рано. Освен тези писма вие нямате ли никакви други указания или подробности, които биха ни свършили работа?

— Има още нещо — каза Джон Оупъншоу. Той бръкна в джоба си и като извади оттам един син лист, го постави на масата. — Помня — рече той, — че когато чичо ми гореше книжата, аз забелязах, че неизгорелите краища на листовете имаха същия цвят. Този лист вероятно чичо ми го беше изтървал и затова не е попаднал в камината. Взех го от неговата стая. Мисля, че това е страница от дневник. Почеркът несъмнено е на чичо ми.

Холмс приближи лампата и двамата се наведохме над листа, откъснат очевидно от бележник. В горния край беше написано: „Март, 1869“ , а под това следваше:

„4-и. Хъдзън дойде. Предишните убеждения.

7-и, Зрънцата, изпратени на Мак Кули, Парамор и Джон Суейн от Сент Огъстин.

9-и. Мак Кули се отстрани,

10-и. Джон Суейн се отстрани.

12-и. Посетихме Парамор, Всичко благополучно.“

— Благодаря ви — каза Холмс, като сгъна листа и го подаде на нашия посетител. — А сега не трябва да губите нито секунда. Нямаме време дори да поговорим върху това, което ми разказахте. Тръгвайте веднага за вкъщи и действувайте!

— Какво трябва да направя?

— Незабавно направете само едно нещо. Сложете листа, който току-що ми показахте, в медната кутия на чичо си. Вътре поставете записка, от която да личи, че всички останали книжа са унищожени от чичо ви и че този лист е единственото останало негово повествование. Вашият текст трябва да бъде достатъчно убедителен и да внушава доверие. След това поставете медната кутия на слънчевия часовник. Разбрахте ли?

— Да.

— В този момент не мислете за отмъщение. В това отношение ще ни помогне съдът, а ние трябва да плетем нашата мрежа, тъй като тяхната отдавна е здраво изплетена. Преди всичко трябва да се отстрани заплашващата ви опасност, а след това да се разкрие тайната и да се накажат виновните.

— Благодаря ви — рече младият човек, като стана и облече наметалото си. — Вие отново върнахте в мен живота и надеждата. Ще постъпя според вашите указания.

— Не губете нито минута. И главно, бъдете внимателен. Заплашва ви голяма опасност. Как ще се приберете?

— С влака от гара Уотърлу.

— Още няма девет часът. На улицата все още има достатъчно минувачи. Все пак бъдете внимателен.

— Аз имам револвер.