Кристин Дорси - Диво сърце

Но Каролайн вече не беше същата. Преди няколко месеца би припаднала, ако й се случеше подобно нещо. Бореше се с всички сили — драскаше, риташе, хапеше и накрая успя да освободи дясната си ръка. Като извиваше тялото си, успя леко да се обърне. Заопипва полата си и сърцето й заби в гърлото.

Пръстите й откриха процепа на джоба и изригналата възбуда измести страха. Усети гладката дръжка на револвера под дланта си. Събра кураж и се опита да насочи дулото към мъжа, който продължаваше да я държи. Не можеше да извади оръжието от джоба, но това нямаше значение. Струваше си да продупчи полата, за да убие нападателя. Само да успееше да насочи револвера към него.

— Какво, по дяволите…

Съсредоточена в двубоя, тя не забеляза как се озова безцеремонно захвърлена върху твърдата земя. Болка прониза рамото й, а въздухът със свистене напусна дробовете й, но ръката й беше свободна. Свободна да насочи револвера.

Миг преди на натисне спусъка, някой я хвана. Като хълцаше, тя направи всичко възможно да отскубне ръката си, но напразно. Противникът не се предаваше.

— Каролайн!

Тя вдигна глава. Видя Улф, наведен над нея, с мокра черна коса, пригладена назад. Извика от облекчение и… страх. Не забелязваше ли той опасността?

Съвсем спокойно Улф коленичи до нея. С мокра ръка обгърна раменете й, но с другата продължаваше да я държи.

— Всичко е наред, Каролайн.

— Но… — Започна да му обяснява, че е била нападната от индианец. Поредица от тихи гърлени звуци, които не разбираше, прекъсна думите й. Рязко извърна глава и видя червенокожия нападател съвсем близо до себе си и Улф. Ужасът я завладя отново, но за нейно изумление Улф се засмя. Тялото й усети вибрациите на смеха му, докато той й помагаше да стане.

— Добре ли си? — попита я и внимателно издърпа ръката й от скривалището между диплите на полата, където криеше револвера. Тя си помисли, че сигурно ще се прицели във високия индианец, но Улф остави оръжието да виси в едната му ръка, докато с другата махна боровите иглички, заплели се в косата й.

Непознатият избълва още неразбираеми думи и протегна ръка към Улф, който я разгледа и поклати глава.

— Какво казва? — настоя да разбере Каролайн. Улф се държеше така, сякаш не ги грозеше опасност. — И защо стоиш?

— Казва, че си дива котка. — Улф се вгледа продължително в очите й.

— Аз? — Каролайн възмутено вирна брадичка. — Попитай го защо ме нападна!

Червенокожият каза още нещо.

— На него му се струва, че ти си го нападнала. — Улф се наведе, набързо огледа пръста му и зацъка с език. — Гулеги се чуди защо бялата жена е решила, че трябва да го ухапе.

Веселите пламъчета в очите му я раздразниха. Нямаше откъде да знае, че индианецът му е приятел. Пък и той не й се беше представил. Не й харесваше, че Улф се подиграва с нейната уплаха. Сърцето й още биеше като тъпаните, които бе чула в селото. Тя се освободи от хлабавата му прегръдка и отметна косите, паднали върху лицето й.

— Той ме нападна — обяви студено. — Бях тръгнала да те търся и… — Господи! Как можа да забрави?

Улови Улф за ръката.

— Мери има треска. Цялата гори. Трябва ми вода — изкрещя му тя и се обърна. Без да чака отговор, повдигна полите си и се втурна към къщата.

Когато стигна до спалнята, Каролайн вече бе взела ревящото бебе на ръце и го друсаше. Двамата се приближиха заедно до леглото.

Не беше нужно да докосва жената на брат си, за да разбере, че е обзета от треска. Кожата й беше изтъняла и бледа като пергамент.

Каролайн бавно поклати глава.

— Трябва ми вода — напомни му тя. Не знаеше по какъв друг начин да свали температурата й.

— Гулеги каза, че ще донесе.

След малко широкоплещестият индианец влезе в стаята с пълно ведро. Каролайн подаде Колин на Улф и започна да обтрива лицето на Мери с разхладителната течност. Тя простена, но не отвори очи.

Улф закрачи из стаята, между камината и отсрещната стена, опитвайки се да успокои детето.

— Гладно е — Каролайн вдигна поглед. — Но Мери няма да може да го накърми.

— Знаеш ли какво й е?

Сълзи на безпомощност се появиха в очите на Каролайн, но тя ги преглътна.

— Не знам.

Улф й обърна гръб и тихо изрече няколко думи към индианеца. Тя видя как непознатият кимна и излезе от стаята.

— Какво му каза?

Движение зад прозореца привлече вниманието й и тя забеляза, че индианецът прекосява бегом поляната пред къщата. Той мина покрай дървото, където бе убит Робърт, и потъна в гората.

— Изпратих го до селото да доведе Садаи.