Кристин Дорси - Диво сърце

Да! Искаше й се да изкрещи това в лицето му. Той ми го даде. Даде ми и много повече. Но си замълча. Защото следващите му думи я накараха да онемее.

— Сигурно онзи английски адвокат не ти е казал всичко. — Робърт присви очи. — Има само един начин „Седемте бора“ или каквото и да било друго да стане твое. — Той се приближи към нея, накуцвайки. — И той е да ми родиш син.

Кръвта забуча в главата й.

— Ти… ти вече имаш синове.

— Пфу! — изсумтя той. — Най-големият нямаше достатъчно разум, за да не се забърква в пропаднала кауза. Средният не може да понася търговията. А пък Улф — и двамата знаем какъв е.

— Махни се веднага оттук.

Отначало Каролайн помисли, че Робърт няма да се подчини. Той постоя известно време, загледан в нея с враждебните си светлозелени очи, в които не се четеше нищо. После се обърна. Каролайн остана на мястото си, докато той излезе от стаята. Предпазливо пристъпи напред и изчака да чуе потропването на патерицата му по стълбите. Тогава затвори вратата и превъртя ключа.

Стараеше се да не мисли за нищо, докато оставяше ножа до свещта върху масичката. С треперещи ръце сипа вода в порцеланова купа. Свали разкъсаната си риза и почисти с нея лицето си. Водата я жилеше и стана медночервена в купата. Каролайн бавно се приближи до скрина, взе си чиста риза и я навлече през глава, после се строполи върху леглото.

Чаршафите излъчваха още дъха му. С последни сили тя стана и ги събра. Легна върху голия дюшек. И сълзите й потекоха — горещи и тежки, те изгаряха наранената й кожа.

Стреснаха я тежки удари по вратата и тя се събуди. Простена на глас и се пресегна за ножа, но отпусна ръка, щом чу гласа на Садаи.

— Каролайн! Каролайн, добре ли си?

— Да. — Гласът й прозвуча измъчено. — Моля те, престани с този шум. — Беше сутрин. Единственото око, с което можеше да вижда, едва-едва пропускаше светлината. — Ще събудиш Мери.

— Вече е будна — обясни Садаи, щом тя най-после отвори вратата. При вида на Каролайн очите й се разшириха. — Изпрати ме да видя защо не слизаш тази сутрин — продължи тя, възвърнала спокойствието си. Чак когато влезе в стаята и заключи вратата, Садаи я прегърна през раменете.

— Какво се е случило с теб?

Каролайн само поклати глава и се опита да се измъкне от прегръдката й.

— Инаду ли ти стори това? — Каролайн я погледна въпросително и Садаи обясни: — Инаду означава змия. Така му викаме на Робърт Макуейд.

Въпреки че се чувстваше зле, Каролайн изпита удоволствие, че съпругът й е известен с такова прозвище. Поклати глава отново и седна на стола.

— Не искам Мери да разбере, има си достатъчно грижи.

— Тя е много по-силна, отколкото си мислиш. — Садаи извади чисти чаршафи от скрина. — Поне сега има повече сили от теб. — Постла чаршаф върху леглото.

— Кажи й само, че не се чувствам добре — прошепна Каролайн, когато Садаи я заведе да си легне отново. Не беше лъжа, чувстваше се ужасно.

Тя дори не беше усетила, че индианката е излязла от стаята, а Садаи вече се връщаше с ведро, пълно с вода. На врата й висеше кожена торбичка. Тя я отвори и извади шипка кафяв прах.

— Какво правиш?

— От това подутината ще спадне — обясни Садаи и пусна билките във водата.

Тя изми лицето на Каролайн със студената течност и това облекчи болките й.

— Нещо друго боли ли те?

— Бедрото. — Каролайн не се възпротиви, когато Садаи повдигна ризата й. Чу как по-възрастната жена цъкна с език и затвори очи.

— Възможно е да… да нося дете — каза тя и усети втренчения поглед на Садаи върху себе си. — Има ли… Мислиш ли, че нещо може да се е случило с бебето?

Прегледът на Садаи не трая дълго. Когато приключи, тя дръпна ризата й надолу и я зави с одеяло.

— Няма кръв. Но ако искаш, мога да ти помогна да изгониш детето от тялото си.

— Не! — Каролайн сложи ръце върху корема си, сякаш да се предпази. — Не прави нищо на детето ми!

Садаи не отговори. Разбърка някаква смес в тенекиена чаша.

— Пий — нареди тя и повдигна главата й.

— Нали това няма да…

Индианката поклати глава.

— Само ще възстанови силите ти.

Каролайн остана в стаята си цяла седмица. Допускаше само Садаи да се грижи за нея. Ободрителното лекарство наистина възстановяваше силите й, а сместа от билки, с които Садаи мажеше лицето й, помогна на раните да заздравеят. Но тя все още изглеждаше така, сякаш е била бита.

— Нали точно това ти се случи — с отвращение изрече Садаи, след като Каролайн обърна гръб на огледалото.

Тя не обърна внимание на думите й.