Кристин Дорси - Диво сърце

— Веднъж-дваж…

Музиката отново ги раздели, но Каролайн постоянно усещаше погледа му върху себе си. Тя също го наблюдаваше, отначало тайно, после, когато танцът стана по-бърз, се престраши и го погледна открито. Другите сякаш изчезнаха и на поляната останаха само двамата — срещаха се, докосваха се и се разделяха в танца-имитация на човешкия живот.

Каролайн не очакваше краят да настъпи толкова скоро и чувственият ритъм да заглъхне. Музиката секна. Фантазията свърши. Джейн я прегърна през раменете с пухкавата си ръка и я обърна с гръб към Раф.

— Е, не беше ли по-забавно, отколкото да седиш настрана?

Каролайн кимна, не смееше да отвърне, защото нямаше вяра на гласа си. След танца с Раф, повече не можеше да отрича влечението, което изпитваше към него. То беше истинско и силата му чак я плашеше. Можеше само да се надява, че той няма да разбере.

Минаха три дни, докато стигнат форт Деветдесет и шест. Раф я остави да си почине в дома на вдовицата Александра Тревор, а самият той отиде да разговаря с командира на форта. За нейна радост мисис Тревор имаше голямо ведро, в което й разреши да се изкъпе.

— Ще трябва сама да си го напълниш. Краката вече не ми позволяват да нося тежко.

— Разбира се. — Да донесе вода от потока и да я стопли на огнището не й се струваше висока цена за удоволствието да свали от себе си мръсотията, натрупана по време на пътуването.

Изкъпа се бързо, защото се притесняваше, че Раф може да се върне всеки миг. Освен това топлата вода се плъзгаше чувствено по кожата й и връщаше мислите, които тя искаше да прогони. Облече чиста риза, корсаж и фуста и се почувства като нов човек.

Но явно нямаше вид на такъв. Седеше до огъня и решеше косата си, когато Раф се върна. Почувства се обидена, защото той не забеляза промяната в нея.

— Мисис Тревор отиде на гости у една съседка.

— Хм. — Той обърна внимание на думите й не повече, отколкото на вида й. — Смятах да те оставя да си починеш тук ден-два, преди да продължим, но…

— Не ми е нужна почивка. Имам сили да продължа веднага, ако искаш.

— Гориш от нетърпение да пристигнеш при своя младоженец, а? — Сега я погледна за пръв път, откакто бе влязъл.

При тези думи Каролайн застина.

— Желанието ми да продължа няма нищо общо с това.

В следващия миг тя срещна погледа му и кръвта й закипя. Искаше да й обърне внимание, но не бе очаквала буйния огън в очите му. Дрехите й бяха съвсем прилични. Беше забелязала, че тук жените избягват да носят неудобните рокли и ходят само по ризи с дълъг ръкав, корсажи и фусти. Реши и тя да се облича по същия начин и да запази роклите си за по-официални случаи от пътуването на кон през пустошта.

Но той я погледна така, сякаш беше напълно гола. Ала тя знаеше по-добре от него, че не е, защото корсетът й бе толкова стегнат, та почти я задушаваше. С трепереща ръка прекара още веднъж четката през влажните си коси.

— Позволете ми, Ваше благородие.

Каролайн се поколеба и не пусна четката, когато той протегна ръка към сребърната дръжка. Подиграваше ли й се с тази студена усмивка? Но дългите му мургави пръсти се свиха около нейните и тя се предаде.

— Ако… ако не я реша, докато съхне, косата ми става на… — Каролайн завърши изказването си със свиване на рамене.

— Май вече сме изгубили доста време. — Раф прокара ръка под гъстия водопад от слънчеви лъчи. Кокалчетата на пръстите му леко бръснаха тила й.

— Аз… — Тя се опита да спре треперенето на гласа си. Той стоеше зад нея, а мускулестите му бедра се притискаха към гърба й. — От самото начало не мога да се справя с това.

— Може би е време да престанеш да се опитваш. — Раф прекара четката през фината коприна на косата й. Тя наклони глава назад, а той остави погледа си да броди по деколтето й, там, където корсетът повдигаше гърдите й и ги излагаше на показ. Кожата й беше гладка като кадифе и той с усилие отмести поглед. Но не можеше да не мисли за чистото ухание на косата й и за мекотата на къдриците, които се увиваха около пръстите му.

С всяко движение на четката съпротивата й отслабваше. Знаеше, че трябва да го спре, но не намираше сили. Тялото й, облегнато на твърдите му бедра, бе загубило волята си.

Той миришеше на мускус. Този мирис и свежото ухание на сапун, което се носеше от нея, мамеше сетивата с еротичната си хармония. Кожата й настръхна, а зърната на гърдите й избутаха напред тънката ленена риза. Всеки път, когато четката слизаше надолу, загрубелите му пръсти я докосваха. И всеки път тя копнееше докосването да продължи по-дълго.