Кристин Дорси - Диво сърце

Докато погледът й не попадна върху Раф.

Той седеше, облегнат на стената на къщата на семейство Фланъри. Беше се изтегнал, широко разкрачен и със скръстени ръце. Приличаше на човек, който си почива, но очите му говореха друго. Дори отдалеч тя усети напрежението в огнения взор, отправен към нея. Развети поли, потропващи крака и струйки дим го закриваха от време на време. Но всеки път, когато между тях се отваряше пролука, Каролайн разбираше, че той не е отместил погледа си от нея. Тя също не отместваше своя. Въпреки разстоянието, което ги делеше, в този миг тя се чувстваше по-близо до него от всякога.

Привличането между двамата беше силно и тя не можеше повече да го отрича. Искаше й се да се обърне, но нямаше сили. Във въображението си го виждаше как идва при нея, как протяга ръце и я изправя на крака. Как я докосва.

Но той не помръдна. Нито пък тя. Последните акорди на цигулката се понесоха над гората, която ги заобикаляше отвсякъде, и Каролайн осъзна, че е забравила да диша. Сепна се, когато Джейн се строполи на пейката до нея.

— Танцуването наистина може да ти завърти главата — засмя се тя и почна да си вее с ръка. — Ама ти защо седиш тук сама и не помръдваш? Нали току-що пристигаш от Англия? Покажи ни някой нов танц.

— О, сега не мога да си спомня — задърпа се Каролайн, но Джейн не отстъпваше.

— Глупости. Хайде, поразмърдай се. За какво са ти иначе тия два крака? Джон, иди да танцуваш с Каролайн. И следвай нейните стъпки!

Две загрубели от работа ръце й помогнаха да стане и Каролайн нямаше друг избор, освен да се присъедини към танцьорите. Всички отправиха погледи към нея в очакване да видят най-новите танцови стъпки, идващи отвъд океана. А тя нямаше представа какво да им покаже.

Върна се в мислите си към последния бал, който бе посетила. „Посетила“ не беше точната дума. Двамата с Едуард се бяха промъкнали тайно в балната зала, за да видят гостите на родителите си. Но това беше още докато майка им бе жива и преди баща им да ги изпрати в провинцията.

Макар че оттогава бяха минали много години, Каролайн още си спомняше как на другия ден бе накарала Нед да танцува с нея, докато тя тананикаше мелодията, чута предната вечер. Още тогава брат й живееше в своя свят на книгите, но този път се бе постарал да й достави удоволствие.

Сега сред тези хора, които я гледаха с очакване, тя се опита да си припомни стъпките. Отправи поглед зад кръга от хора. Сега тя беше центърът на внимание за всички с изключение на Раф, който сякаш не я забелязваше. Беше потънал в разговор с един от мъжете.

— Танцът не е нов — събра мислите си тя, — но винаги е бил един от любимите ми. Мистър Дабни — Каролайн се обърна към съпруга на Бетси, — знаете ли мелодията „Богини“?

— Я да видим… — Сам мушна полираното дърво под брадичката си, плъзна лъка по струните и изсвири първите няколко такта. — За това ли говориш?

— Да, точно за това. — Тя се обърна към Джон Фланъри. — Сега трябва да застанем в два реда, мъжете срещу жените. — За миг се поколеба: — Някой знае ли този танц? — Всички до един поклатиха глава, затова тя продължи да им обяснява. Щом се наредиха, Джон викна на жена си:

— Ела тук, Джейн, и ти трябва да се научиш.

— Аз само ще погледам — отвърна тя, но си личеше, че изгаря от желание да се присъедини към останалите.

— Хайде, Джейн — Каролайн я дръпна за ръката и я заведе срещу мъжа й, а Сам Дабни поде мелодията.

— Ами ти? — Без да пуска ръката на Каролайн, Джейн се обърна към Раф. — Ти знаеш ли танца?

— О, не бива да безпокоим мистър Макуейд. — Каролайн се опита да се изтръгне от хватката на Джейн. Но не успя. Думите й също не подействаха.

— Да го безпокоим? — изсмя се тя. — Че той каква работа има? Зает ли си с нещо важно, Раф?

— Няма нищо по-важно от това да партнираш на красива дама.

Каролайн се обърна и видя, че той стои до нея. Отвърна с реверанс на поклона му и го придружи до началото на реда. Огънят пращеше, а сърцето й биеше в такт с бързата музика.

Всички съмнения, които имаше относно това, дали Раф знае танца, се разпръснаха, щом той взе ръката й и я завъртя в кръг. Разделиха се, тя поведе жените, той — мъжете, но Каролайн не можеше да откъсне поглед от него. Той притежаваше естествена грациозност, която се проявяваше не само в ездата, но и в танца. В ризата и гамашите от еленова кожа изглеждаше не по-малко елегантен от кой да е херцог в копринени одежди.

Докато се разминаваха, той отвърна на усмивката й.

— Личи си, че си танцувал този танц — каза му тя.