Кристин Дорси - Диво сърце

Ударите на сърцата им отмерваха времето. Двамата стояха, кръстосали погледи. Улф се обърна към полицата над камината и стовари юмрук върху нея.

— Няма значение какво искам аз.

Каролайн въздъхна с облекчение. Спокойно пристъпи към него.

— Отговори ми само на един въпрос, но искрено. Обичаш ли ме?

Лицето му трепна и той я прониза с тъмния си поглед, но не каза нищо.

Каролайн направи още една стъпка към него.

— Когато дойдох в Новия свят, се страхувах почти от всичко. Ти ми показа силата и смелостта, които съм носела в себе си. А сега, Уойа Макуейд, самият ти се боиш да изречеш две малки думи.

Видя как той стисна зъби и се осмели да се доближи още. Зачака.

— Чувствата ми към теб са очевидни, но не за тях говорим сега.

Тя пристъпи още една крачка напред и тялото й докосна неговото. Усети, че той настръхна, и вътрешно се усмихна.

— Кажи го, Улф.

— Каролайн…

— Кажи го.

Гърдите му се повдигнаха и се допряха до тялото й. Улф отвори очи, дългите тъмни мигли се спуснаха върху кожата му. После я погледна и протегна ръка да я погали по бузата.

— Обичам те.

Тя се усмихна бавно и сладко.

— Толкова трудно ли беше?

Ръцете му я обгърнаха и Каролайн се облегна на силното му тяло.

— Това, което ще ми бъде трудно… — той я притисна към себе си — което не бих могъл да понеса, е да ти се случи нещо лошо. Ако те заведа отново на границата…

— И ме сполети съдбата на Мери? — довърши тя вместо него. Чу накъсаната му въздишка и го прегърна през кръста. — Тъжно ми е за нея, Улф. Но още по-тъжно ми е за живота, който водеха. Мери обичаше съпруга си, но знаеше, че той не я обича. И сега той се пропива от вина, че не е могъл да отвърне на любовта й.

Улф повдигна с палец брадичката й.

— Няма да ти позволя да се върнеш в „Седемте бора“.

— Трябва да съм оглупяла, за да искам да отида там сега.

— Но аз трябва да се върна.

— Знам. — Част от радостта й отлетя, но тя изслуша с усмивка следващите му думи. Улф нямаше да бъде мъжът, когото познаваше, мъжът, когото обичаше, ако постъпеше различно.

— Племето ми не може да спечели войната. — Той поклати глава, лицето му се сгърчи от болка. — Не мога да застана на ничия страна. Мога само да се боря за мир.

Каролайн се повдигна на пръсти и запечата целувка върху устните му. Телата им се сляха.

— Тогава знай, Улф — прошепна тя до ухото му. — Ще те чакам тук… двамата със сина ти ще те чакаме тук, докато настъпи времето, когато ще можем да бъдем заедно.

Май, 1762

Границата на Южна Каролина

— Колко много време мина!

Каролайн пое дълбоко ухаещия на борове въздух, откъсна очи от зелената долина, простряла се пред тях, и погледна своя съпруг. Бяха спрели при разклона на реката над „Седемте бора“, за да напоят конете.

— Питах се дали някога ще се върнем…

Улф я прегърна през раменете и я привлече към себе си.

— През цялото време се надявах. — Той й се усмихна. — Но повече копнеех за деня, в който ще заживеем заедно. — Положи ръка върху извивката на корема й, където растеше следващото им дете, и сведе устни към нея.

Усети, че някой го дърпа за гамашите, с неохота прекъсна целувката и вдигна сина си на ръце.

— Калану, виждаш ли онази поляна там долу?

Двегодишният Калану Макуейд премигна с големите си тъмни очи и кимна.

— Там ще построим къща за мама и новото бебе. И обор за животните.

— И за Домино? — Калану посочи с пухкаво пръстче кучето на черни и бели петна, което усилено ровеше с предни лапи в земята. Шпаньолът бе подарък от Едуард, който го донесе от Англия. След като завърши училище, той бе решил да се върне в колонията.

— Да, Домино може да живее в обора. — Улф хвърли кос поглед към Каролайн. — Но майка ти сигурно ще му разрешава да спи в къщата.

Тя само поклати глава и се засмя. Не беше тайна, че немирното кученце я ядосваше, но когато Улф не бе при нея, го пускаше в стаята.

А той често отсъстваше през последните няколко години. Както бе предвидил, отношенията между англичаните и племето чероки се влошиха и започна война. Стотици бяха убитите и от двете страни. Чак през септември миналата година бе подписано примирие.

За индианците страданията нямаха край. Повечето от селищата им бяха разрушени. Тези, които не намериха смъртта в битките, станаха жертва на глад и болести.

А Улф неуморно се бе трудил да постигне разбирателство между двата народа. За нещастие войната свърши, чак когато племето му се озова пред прага на гладна смърт.