Кристин Дорси - Диво сърце

Остана седнала, гола до ханша. Отпусна глава назад, когато дланите му обгърнаха гърдите й.

— Наедряла си — рече той и се наведе да близне двете полукълба. — Готвиш се да кърмиш сина ми.

— Или дъщеря ти — подразни го тя. Улф пое зърното дълбоко в устата си, имитирайки бъдещите движенията на нероденото си дете.

— Или дъщеря ми — съгласи се Улф и нежно засмука другата й гърда.

Каролайн се стараеше да запази самообладание, но костите й омекваха като горещ восък. Устните му тръгнаха надолу по тялото й и в съзнанието й остана само мисълта за него.

Вплете треперещи пръсти в буйната грива на черните му коси. Кичурите бяха пораснали, сякаш не се беше постарал да ги подстриже. Сякаш не бе имал време да ги подстриже. Причината беше очевидна и болезнено ясна и тя реши да не мисли сега за това, да не мисли за ужасите, които бяха преживели и… които предстояха.

Привлече го по-близо до себе си и се изви да срещне жадните му устни. Той вдигна тъмната си глава и я погледна. Страстта бе разширила ноздрите му и бе опънала кожата върху скулите му. Но с желанието се бореше друго чувство и скоро след като той облегна чело на нейното Каролайн разбра какво е то.

— Съжалявам — прошепна Улф и дъхът му опари лицето й. — Толкова съжалявам.

— Раф… Улф… — Обхвана с ръце главата му. Съвсем лек натиск бе достатъчен, за да повдигне лице и да срещне погледа й. В полумрака очите му, бездънни кладенци, светеха като оникси и сърцето й сякаш щеше да се пръсне от любов.

— Отдавна съм ти простила. Ако не бях, нямаше сега да съм с теб… Нямаше да те обичам тъй силно.

Признанието й увлече устните му в жарка целувка. Много по-късно й хрумна, че той не бе отговорил подобаващо. Но сега тя можеше само да се наслаждава на устните му, притиснати към нейните, на дългия гладък език, който отново и отново нахлуваше в устата й. И на магията на ръцете му.

Развърза полата й и свали единствената останала фуста. Издърпа ризата и чорапите й и красотата на голото й тяло се разкри пред него. Кожата й изглеждаше млечнобяла на мъждивата светлина, детето… неговото дете закръгляше корема й.

Пръстите му я погалиха с благоговение, поеха детето, което никога нямаше да държи на ръце… Сърцето му се сви от болка, така непоносима, че едва не изкрещя, но той безмилостно я прогони. Тази нощ беше негова. Двамата си принадлежаха. Поне за тази нощ.

Откъсна се от нея, за да смъкне дрехите си, и отново се върна да я люби, да й покаже — макар че не можеше да го каже с думи — колко му е скъпа, колко много я обича.

Нощта бе тяхна и без да бърза, с ръце и устни той отново и отново я довеждаше до върха. Наслаждаваше се на нейното удоволствие и на чувствения начин, по който изричаше индианското му име.

Тялото му копнееше за облекчение, копнееше да се зарови дълбоко в нея, но Улф устояваше на изкушението, докато тя не го докосна.

— О, Улф.

Тогава разтвори бедрата й и като внимаваше да не й натежи, със замах влезе в женствената ножница. Тя се надигна да го посрещне и ръцете му я обхванаха под бедрата. Семето му избухна в нея.

Улф се претърколи до нея, прегърна я и одеялото ги зави в пашкула на любовта.

— Улф.

— Хм? — Той положи ръка върху извивката на корема й.

— Какво значи това, което току-що каза?

Пръстите му спряха да пълзят по полегатия склон.

— Любима — отвърна той, чак сега осъзнал, че това е крещял във вихъра на страстта. Любима. Затвори очи и се запита дали да не й каже колко много я обича. Но в мислите си видя как тя го напуска, как отплава и се разколеба. По-добре щеше да е да не говорят за тези неща.

Помисли, че е заспала. Дишането й бе така равно, гладкото й тяло бе тъй отпуснато, но неочаквано тя заговори:

— Как ще наречем нашето дете?

Улф преглътна. Трябваше да й каже, че не бива да мислят за детето като за негово. И щеше да го направи… утре. Сега само поклати глава и я погледна в лицето.

— Зависи дали е момче или момиче.

— Мм — прозя се тя. — Ако е момиче можем да го кръстим на майка ти.

— Алкини? Много е трудно за англичаните.

— Така ли? — Каролайн се сгуши до него. — Но аз искам да отгледаме детето си като чероки. — Подпря се на лакът. — Знам, че сега има размирици, но те ще свършат все някога, нали?

— Да, Накуиси усиди, все някога. — Обгърна с длан бузата й и положи главата й върху рамото си. — А сега да спим.

Но той не можеше да заспи.

През цялата нощ, докато тя се гушеше в обятията му, Улф размишляваше за бъдещето. Как неговата жена и дете ще живеят отвъд океана. В безопасност. Тя щеше да има пари от имението на Робърт. До сутринта бе убедил себе си, че така ще бъде най-добре.