Пол Дохърти - Тамплиерът магьосник

— Как?

Тръсел поклати глава:

— Не знаем, но може да е отишъл в Триполи.

— О, не! — възкликна Едмънд. — Възможно ли е злосторник като Уокън да има пръст в онова, което се случи там?

— Клюките нашепват, че не асасините са замесени, а тамплиер отстъпник, което обяснява и факта, че Дьо Трамле е така нетърпелив в преследването на асасините. Иска тях да обвини за смъртта на граф Реймон. Но ние нямаме доказателства за това какво наистина се е случило или за виновниците. Уокън? Стареца от планината? Или друга група, за която нищо не знаем? Шпионите ни в Триполи донасят, че убийството на граф Реймон може просто да е било предлог за оплячкосването на града. Списъците вече пристигат — старецът разпери ръце. — Явно някои от къщите на определени търговци са били разграбени малко след покушението. Но в края на краищата, Едмънд, ако наистина искаш да знаеш какво се е случило в Триполи, няма да мога да ти отговоря.

— Ами този Берингтън?

— Дьо Трамле е много разтревожен. Берингтън бе един от най-добрите рицари, мъж с неопетнено име. Той пристигна тук и се присъедини към ордена, като доведе и почтената си сестра лейди Изабела. Тя е настанена в женския бенедиктински манастир близо до Портата на Ирод. Берингтън е изчезнал. Дьо Трамле вярва, че той и двамата сержанти са убити от Уокън, който е бил подпомогнат от сборището в Йерусалим. От него ни вест, ни кост.

— А Ерикто?

— А, нашата зла вещица! Тя сякаш е изчезнала от лицето на земята. Дълбоко в себе си Бернар се тревожи, но същевременно е доста доволен от това. Най-важното е, че ужасяващите убийства престанаха. Дьо Трамле използва шпионите и армиите си от съгледвачи да открият къде е избягал Уокън и какво се случило с Берингтън.

— Ами ти, Уилям, ти какво мислиш?

— Искаше ми се да мога да ти кажа, Едмънд. Някои хора смятат, че граф Реймон се бил разтревожил, че бил дочул слуховете, че нещо гнило се мъти в града му, и затова е помолил Храма за закрила.

— А така ли е?

Тръсел не посмя да погледне Едмънд в очите.

— Не знам — измърмори старият англичанин. — Седя тук, в здрача на своя живот, предъвквайки с голите си венци. Не знам истината за всичко. Nihil manet sub sole — така казват певците на псалми — нищо не се задържа под слънцето, и — едва ли не прошепна той — dixi in excessu omnes mendaces — в гнева си аз казвам, че всички хора са лъжци — старецът се протегна и хвана ръцете на Едмънд. — Стига слухове. Грубиянинът Дьо Трамле вече осъзна, че станалото в Триполи е пълна загадка. Никой не знае защо граф Реймон бе така жестоко убит. Не съди Бернар толкова строго. Той те избра за Триполи, защото те уважава. Ти си Дьо Пайен, а това бе знак на почит и уважение и към господаря Реймон.

— А Майеле, какво знаеш за него?

Тръсел се усмихна, ала само с устни:

— Много малко, ала Дьо Трамле възлага големи надежди на теб, Едмънд. Благословеният Юг отиде чак до Англия, за да основе ордена там, за да се установи. Бернар дьо Трамле иска да надгради постигнатото. Той и съветниците му възнамеряват да те пратят в Англия, въпреки че в момента страната е разкъсвана от междуособици. Крал Хенри I почина, без да остави мъжки наследник. Дъщеря му Матилда, императрицата, предяви претенции към трона, но незабавно срещна съпротивата на братовчед си Стивън от Блоа. На свой ред пък той бе предизвикан от нейния син Хенри от Анжу, както го наричат. Островът сега е огласян от ударите на мечове, както и през последните осемнайсет години. — Възрастният рицар се облегна в стола си и махна с ръце, взрян в Едмънд. — Нека Господ винаги бди над теб. Достатъчно говорих.

Дьо Пайен се сбогува и напусна покоите му. Мина по коридора и слезе по стълбите така унесен в мислите си, че се стресна, когато една ръка го докосна по рамото. Извърна се рязко и зърна красиво видение, което напрегнато се взираше в него. Жената бе средна на ръст, облечена в сините дрехи на бенедиктинска послушница, с бяла монашеска забрадка, обрамчваща лицето й. Пръстите й стискаха топчетата от слонова кост на молитвена броеница.

— Мадам — Дьо Пайен се отдръпна и се поклони.

— Извинете, че ви стреснах, но исках…

— Мадам, няма нужда да ми се извинявате — Едмънд бе поразен от невероятната прелест на жената, от светлата й кожа и виолетово-сините й очи. Присмиваше ли му се, дали го дразнеше, или само се усмихваше? — С какво мога да ви помогна, мадам?

— Брат ми, Ричард Берингтън, е рицар от ордена. Може би сте чувал за него?

— Разбира се, мадам. Съжалявам за загубата ви. Знам, че е придружавал затворник, който е избягал, а брат ви сега е в неизвестност. Може би…