Пол Дохърти - Тамплиерът магьосник

Дьо Пайен напусна покоите на великия магистър объркан и уплашен. Майеле го тупна по гърба и с пренебрежителен смях нарече Парменио бъбрив излъскан генуезец. Едмънд поклати глава, ала Майеле отново отвърна с присмех и добави, че двамата не могат да направят почти нищо за това. Великият магистър бе заявил, че трябва да потеглят вдругиден и затова имаше много работа за вършене. Двамата рицари отидоха при шивача на ордена, за да си набавят плащове, долни дрехи, ризници, готварски съдове, чаши и всичко друго, необходимо за пътуването им. Служещите в скрипториума, канцеларията и архива ги снабдиха с карти. Конярите подготвиха ездитните коне и товарните кончета, от които щяха да се нуждаят. Шестимата сержанти също бяха избрани — издръжливи, здрави провансалци, груби, но опитни, лично посочени от великия магистър. Дьо Пайен съзнаваше, че те бяха верни по-скоро на Дьо Трамле, отколкото на тамплиерите, които придружаваха. Парменио се присъедини към тях, беше самата любезност, извор на забавни истории, анекдоти и приказки, разказваше им за предишните си пътувания, за чудесата, които бе видял, за хората, които беше срещнал. Майеле бе все така предпазлив с него, а Едмънд, все още заинтересуван от случилото се в Триполи, нетърпеливо се възползва от възможността да се измъкне от другарите си и да навести стария англичанин Уилям Тръсел.

Многоуважаваният ветеран бе настанен в просторни покои, гледащи към плочника на Храма, чиито отворени прозорци предлагаха омайна гледка към града и Елеонската планина отвъд него. Полираното кедрово дърво, ползвано за настилката на пода и за направата на мебелите, блестеше и излъчваше изтънчен аромат. Гоблени красяха стените, бродирани везани килими покриваха пода. Таванът бе с висок свод, от чийто център висеше колело 21 21 В оригинала — колело на света Екатерина — колело с шипове, на което е трябвало да бъде разпъната светицата. В религиозната живопис света Екатерина често е изобразявана редом с такова колело. Впоследствие така биват наричани подобни колела, използвани за осветление, както и вид фойерверки. — Бел.прев. с множество лампи, закрепени по края му — то можеше да се спуска, за да бъдат палени фитилите, щом паднеше мрак. Купи с плодове — портокали, смокини и ябълки — бяха наредени по плоските капаци на раклите. В ъглите имаше кошници със свежи цветя — скални рози, камбанки и ружи, чиито чудни аромати се смесваха със сладките благоухания на смола, канела и смирна, пъхнати в кесийки и поставени пред мънички отвори в стените. Раираното пухкаво коте на Тръсел се бе излегнало като император на подплатено ниско столче. Самият Тръсел седеше на стол с висока облегалка и се взираше в църковна книга, поставена така, че да улавя светлината, нахлуваща от отворения прозорец зад гърба му.

Старият англичанин се изправи, когато Дьо Пайен влезе. Беше висок, кокалест мъж с изгърбени рамене и ръце, дълги като на истински майстор на меча. Неподредената му сива коса се спускаше до раменете, а цветът на лицето му напомни на Едмънд изсъхнал пергамент. Тръсел стисна протегната ръка на Дьо Пайен и припряно му махна да седне на стола до неговия. Докато си разменяха любезни думи, Едмънд изучаваше лицето на домакина си. Тръсел беше дълбоко почитан в ордена ветеран, герой, нахлул през стените на Йерусалим, проправил си път през редиците на опитните египетски войници, които сформирали основата на градската защита. Беше си проправил път сред тях и бе обезглавил вещиците, които египетският владетел бил поставил зад линията на отбраната — зли магьосници с лица, изкривени от омраза, с мръсни усти, сипещи проклятия. В онези времена Тръсел бе срещнал всички герои на ордена: Юг дьо Пайен, Годфроа дьо Сент-Омер, Елеонор дьо Пайен и непоколебимия й съпруг Теодор Гърка. Именно Теодор и Елеонор бяха отгледали Едмънд и откакто се помнеше, той навестяваше Тръсел, който пълнеше главата му с разкази за всички дръзки и благородни подвизи на Ордена на Храма. Сега обаче възрастният мъж слабееше, а мощното му тяло страдаше от треска и язви, които никога не оздравяваха. Понякога мисълта му се залутваше, очите му се изцъкляха като стъклени, лицето му се отпускаше, ала сега то изглеждаше съсредоточено и загрижено. Старецът посочи към ръкописа, който четеше:

— Фулк дьо Шартр, описанието му на похода към Йерусалим. Много е добър, Едмънд — той се опомни, нави ръкописа на руло и погледна смутено към Дьо Пайен. — Със съжаление разбрах какво се е случило в Триполи. Как са те обвинили. Дьо Трамле е глупак, надменен и непочтен… — Тръсел като че щеше да продължи, ала вместо това се тупна по гърдите. — Mea culpa, съгреших. Не бива да говоря така за нашия велик магистър. Едмънд, ти няма да ме издадеш в ордена, нали?