Пол Дохърти - Тамплиерът

Джамия, издигната на Храмовия хълм. Уникална сграда с великолепна архитектура, издигната над камъка, на който Авраам е принесъл в жертва агнеца, по чудо заменил неговия син Исаак. От това място Мохамед „отскочил“ с коня си и се възнесъл на небето, където се молил със старозаветни пророци и с Иисус. Куполът на скалата се намира над Стената на плача. — Бел.прев.

Разпространено име на българите през Средновековието, използвано от жителите на много западноевропейски страни. Има презрителен оттенък. — Бел.прев.

Катафракти — форма на тежка конница, първоначално ударна част на партянската и персийската войска. Катафрактът е солидно въоръжен и защитен с висок островръх шлем, дълго копие, дълъг меч, като с броня са защитени не само катафрактът, но и неговият кон. — Бел.прев.

Матей 6:31–34 — Бел.прев.

В средновековна Англия и Франция в края на годината се провеждали празненства с маскаради — наследство от римските Сатурналии. На тези празненства на Безредието монаси и свещеници се преобличали като миряни и дори като жени, а обикновени хора се правели на монаси и свещеници. Избирали с жребий и Господар на Безредието — гротескна фигура, която давала тон на празненствата. — Бел.прев.

Източно-западната Схизма датира от 1054 г. и е разделение на християнската църква на два основни дяла: римокатолически и източноправославен. Между представители на двата дяла често са се водели ожесточени спорове кой най-правилно изповядва христовото учение и на кого следва да се падне първенството в християнската църква: на папата в Рим или на патриарха в Константинопол. — Бел.прев.

Chapeaux de fer (фр.) — железни шапки. — Бел.прев.

Византион е старото име на Константинопол, от което произлиза и наименованието „Византийска империя“ и „Византия“. Византия и Византийска империя (съответно византийци) са модерни названия, както на източната част на Римската империя, така и на държава с главен административен център Константинопол. Самото название „Византия“ става традиционно за историческата литература в края на 17 век. Самите византийци наричали себе си „ромеи“. След 800 г., когато Карл Велики става римски император, в латинските текстове се използва формулировката „крал на гърците“ за византийския император. В средновековни славяноезични текстове, в това число български, византийците са наричани „ромеи“ или по-често „гърци“, което съвременните историци тълкуват като несъгласие с претенциите на Византия да бъде наследник ни Римската империя. — Бел.прев.

Варягите са викинги, тръгнали от земите на днешна Швеция и Норвегия на изток. В средата на IX век заедно със свързаната с тях народност „рус“ поставили началото на Новгородската и Киевската държави. — Бел.прев.

Туркопули — (гр.) — „синове на турци“ — потомци ни турско-селджукски наемници, женени за гъркини. — Бел.прев.

„Kyrie Eleison, Christe Eleison“ (гр.) — „Господи, помилуй, Христе, помилуй!“ — Бел.прев.

През Средновековието прието в Западна Европа (срещано и в български текстове от същото време) и по-късно излязло от употреба название на арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат. — Бел.прев.

По-известна като битка при Хейстингс, 14 октомври 1066 г. На хълма Сенлак е била разположена войската на крал Харолд II. — Бел.прев.

Коринтяни 15:17 — Бел.прев.

Юда Яковов, наречен Тадей. — Бел.прев.

Фатимидите са династия, която от началото на X век до края на XII век владее по-голямата част от мюсюлманския свят. Вярват, че произхождат от Фатима, дъщеря на пророка Мохамед и жена на Али — братовчед и зет на Мохамед. — Бел.прев.

Град в Мала Азия. — Бел.прев.

Анатолия, Анадол или Мала Азия е географска и историческа област, разположена между Черно и Средиземно море в Югозападна Азия. Приблизително съответства на днешната азиатска част на Турция. — Бел.прев.

Днешният град Изник, разположен на анадолския бряг срещу Истанбул. — Бел.прев.

Езерото Изник, понастоящем в Турция. Старото му име, Асканийско езеро, произхожда от „ашкуза (аскуза)“ — асирийското име на скитите. Според гръцката митология по време на Троянската война езерото било във владенията на фригийците, чийто предводител Асканий, син на Аретаон, се сражава на страната на цар Приам. — Бел.прев.