Пол Дохърти - Тамплиерът

Първият кръстоносен поход е събитие, което до ден-днешен поражда спорове. Речта на папа Урбан е достигнала до нас в преразказан вид, но несъмнено е имала възпламеняващо въздействие върху населението на цяла Европа. Положени са усилия организирането на Първия кръстоносен поход да бъде предадено изключително точно в този роман. Всеки от участниците — от идеалистите до престъпниците и нездравите духом, е имал своя причина да тръгне на кръстоносен поход. Въпреки всичко поразяват смелостта и издръжливостта на първите кръстоносци. Жестокостта на битките и кръвопролитията очевидно се разминават с каквито и да било теории за свещена и справедлива война. В известен смисъл кръстоносните походи са били тотална война, в която не са вземани пленници и всяка от воюващите страни е имала за цел пълното унищожение на своя противник. Разбира се, около събитията все още съществуват загадки. Няма ясна причина за нападението над Реймон дьо Тулуз от страна византийците близо до Родосто, но ако отчитаме грабливата алчност на някои от неговите последователи, предложената в тази книга причина за това нападение вероятно е толкова основателна, колкото и всяка друга. Магьосника и федаините са действителни лица, а намирането на свещеното копие и психологическият ефект, което това събитие е оказало върху армията на франките — по мое мнение — е един от най-брилянтните примери за пропаганда във военната история. Фируз е имал пръст в извършеното предателство на Антиохия, а у някои хроники споменават, че към предателството го е тласнало страданието, причинено от жена. След падането на Антиохия Фируз незабавно изчезва от историческата сцена, но неговият брат е убит при първите кръвопролития. Придвижването на Карбука към Антиохия е протичало така, както съм го описал в книгата. Смятам, че Карбука е бил подведен. Има много свидетелства, според които армията на франките е завземала позиции, а той продължавал да играе шах!

И накрая — за тамплиерите! Произходът на ордена на тамплиерите, според историческите документи, е свързан с Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер (в някои документи го наричат Жофроа). Орденът е основан няколко години след превземането на Йерусалим, а по-късно придобива и упражнява огромна власт в Западна Европа, до унищожаването му от Филип IV Хубави в периода 1307–1314 година. Едно от най-ранните исторически свидетелства е това на Гийом от Тир в неговата Historia, където говори за тях, като за „посветили се на Бог“. Смятам, че с тези думи Гийом описва именно Ордена на Храма от неговите ранни години. В много отношения историята на тамплиерите вече е добре известна. Подчинявали са се на строг правилник, но любопитното е, че в своето Първо правило, потвърдено от събора в Троа, в член 53 изрично се упоменава, че „няма да се приемат вече сестри“. Това е достатъчно доказателство, че в първите години за членове на този тайнствен орден са били приемани и жени.

Пол Дохърти

Април, 2007

© 2007 Пол Дохърти

© 2009 Евелина Пенева, превод от английски

Paul C. Doherty

The Templar, 2007

Сканиране: Galimundi, 2010 г.

Разпознаване и редакция: Galimundi и Dave, 2010 г.

Издание:

Пол Дохърти. Тамплиерът

Редактор: Боряна Джанабетска

Художествено оформление: Христо Хаджитанев, 2009 г.

Английска, първо издание

ИК „Еднорог“, 2009 г.

ISBN: 978–954–365–058–3

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15918]

Последна редакция: 2010-04-22 23:30:00

Виа Егнация е един от най-известните военни пътища, построени от древните римляни, който минава през Македония и Тракия, по самия бряг на Егейско и Мраморно море и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път. Виа Егнация е свързвал Рим с източните провинции и е продължение на Виа Апиа. — Бел.прев.

Поставка за книгите и принадлежностите, необходими при богослужението. — Бел.прев.

Domina (лат.) — господарка. — Бел.прев.

Дебел вълнен плат. — Бел.прев.

Църковно знаме с образи на лица и сцени от Светото писание. — Бел.прев.

Вълнена бяла лента с червен кръст на нея, която носят папата и висшите католически духовници. — Бел.прев.

Така западните моряци наричали Босфора през Средновековието, тъй като по пътя им през тези води се откривала гледка към манастира „Свети Георги“ в Източна Византия. — Бел.прев.