Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Запиши следното: „Johanna Cappa, regina occisa, mari, rex interfecit eam, non per gladum, sed vitrio secreto infuso, teste medico suo.“

— Записа ли?

Ранулф кимна утвърдително.

— На неправилен латински е — обясни Корбет. — Всяка от тези думи се появява в дупките от рисунката на Сузана. Ето и превода…

Ранулф тихичко подсвирна.

— Жана Капет — бавно започна той. — Кралицата беше убита от съпруга си. Кралят я погуби не с меча си, а с тайна отрова. Нейният лекар е знаел или е бил свидетел на това. — Той поклати глава. — Господарю, това е невъзможно!

— Напротив, писарю на Зеления печат! Ако правилно си спомням, Жил Малвоазен беше лекарят на кралица Жана. Срещал съм го два пъти — надут човек, но опитен лекар.

— Но защо Филип би убил собствената си съпруга?

— Не знам, но той има правник, член на тайния му съвет, който се нарича Пиер Дюбоа и е написал тайно писмо до Филип, в което го подтиква да разшири влиянието си в Европа не чрез война, а чрез брак.

— Като този на дъщеря му Изабела с принца на Уелс?

— Именно. Филип сгоди тримата си сина за различни принцеси, чиято зестра ще засили властта на Капетите и разшири границите на Франция.

— Фландрия! — възкликна Ранулф. — Графът на Фландрия има дъщеря.

Корбет хвърли часослова обратно на леглото.

— Ранулф, не си напълно оглупял от любов, както мислех. Преди две години Филип нахлу във Фландрия, но бе безславно разбит при Кутре. Възможно е френският крал интригант да има намерения да се ожени за фландърската принцеса, макар че Едуард Английски не би допуснал този брак.

— Какво още? — попита Ранулф.

— Освен това, Филип се опитва да се добере до властта в Ордена на тамплиерите, още откакто седна на трона. Ти ги познаваш, Ранулф — това е могъщ орден от монаси-воини. Нещо по-важно, тамплиерите са банкери, които действат в цяла Европа. Само във Франция имуществото им надминава онова на кралската хазна. Преди няколко месеца се носеха слухове, че самият Филип, преди да се ожени, е искал да стане член на Ордена — той видя учудването в очите на Ранулф. — Не разбираш ли какво се опитва да направи? Филип става тамплиер, монах-воин и се обрича на безбрачие. Това напомня за неговия свят предшественик Луи. Цяла Европа ще се прекланя пред Филип Капет, християнски крал, воин и монах! И това би било само началото. Ако тамплиерите приемат Филип, бих заложил една златна лира, че след две години той ще стане Велик майстор на ордена.

Корбет се облегна на леглото.

— Не разбираш ли, Ранулф? Филип не само ще бъде крал на Франция, но и ще ръководи орден, който се е разпрострял из цяла Европа — от ледената пустош на северните страни до оазисите на Северна Африка. От Испания през Средното море чак до Гърция и Сирия. Така ще има достъп до тяхното богатство, сила и знания. Филип може само да спечели от премахването на съпруга, от която вече няма полза.

— Нейното убийство ли е било тайната, която лорд Хенри е знаел?

— Да, Ранулф. Панций Кантроне беше помощник на Малвоазен, кралския лекар, който загина при злополука с лодка. Навярно е бил убит заради това, което е знаел. Кантроне е избягал. Лорд Хенри му е осигурил защита. Италианецът му е разкрил тайната, а хитрият благородник е намекнал на Филип Френски какво знае.

— С други думи, лорд Хенри го е изнудвал?

— Да, но доскоро е получавал само подаръци, а е искал много повече.

— Затова Филип е настоял той да предвожда английските пратеници в Париж?

— Разбира се. Лорд Хенри щеше да отиде там за уговорките по брака на дъщеря му и да получи щедра награда, срещу която да продаде тайната.

— Ами бедният Панций Кантроне?

— Щял е да бъде упоен, натоварен на кораба и предаден на френските власти. Нашият крал не би възразил. Кантроне не беше негов поданик. Лорд Хенри щеше да измисли някоя правдоподобна история, която да оправдае действията му. Амори дьо Краон е бил изпратен в Англия, не само за да участва в преговорите по брака на принц Едуард и Изабела, но и за да заведе обратно във Франция лорд Хенри и да бди той да изпълни своята част от уговорката.

— Каква ли награда е щял да поиска лорд Хенри?

— Не знам — отвърна Корбет. — Вероятно голяма сума, с която е щял да се нареди между най-богатите хора в кралството. Филип е щял да затвори устата на Кантроне и убийството на жена му е щяло да остане в тайна и да му позволи да преследва нечистите си цели.

Ранулф притегли стола си по-близо.

— Но това е опасно, господарю.

— Разбирам за какво говориш — замислено каза Корбет. — Но да се придържаме към главното. Мисля, че лорд Хенри е знаел, че сър Уилям помага на Гейвстън и двамата са се скарали. Лорд Хенри не е искал нещо да му попречи да отиде във Франция с дьо Краон. А сега по проблема, който ти повдигна, Ранулф. — Той почука по часослова. — Това е само история, слух, грозно обвинение. Филип винаги може да го отрече. Второ, лорд Хенри сигурно е съзнавал, че да попадне в мрежата на паяка ще бъде много опасно. Какво значи това, Ранулф? Как е смятал да се предпази във Франция?