Пол Дохърти - Стрелецът демон

Рохейша излезе от стаята, без да възрази. Корбет се облегна на стола и се заслуша как къщата се събужда с тропот на крака на горния етаж, викове, протести, стъпки по стълбите. Рохейша се върна в стаята и насмешливо се поклони.

— Милорд, дамите от къщата са събрани в салона. Ще ги почетеш ли с присъствието си? Ти си плати за запознанството, но ако пипнеш стоката, ще трябва да си доплатиш.

Ранулф се канеше да й отговори, но Корбет вдигна ръка. Рохейша, която вече бе закопчала дрехата си, отвори вратата.

— Горят от нетърпение.

— Знаят ли кой съм?

— Кралски пратеник, но все пак — мъж.

Рохейша тръгна пред тях и ги поведе по коридора към дълга и мрачна стая с ламперия в задната част на къщата. Разрошените жени се бяха събрали около голяма маса. Повечето от тях бяха наметнали плащове или роби на раменете си. Множество бледи лица и подпухнали очи се обърнаха към двамата мъже. Жените бяха около дузина, различни на ръст, години и, както предположи Корбет, по националност. Няколко бяха красиви. Други изглеждаха притеснени и дори не вдигнаха глави, когато Корбет и Ранулф влязоха в стаята. Две-три го погледнаха дръзко, а една сви устни и прати въздушна целувка на Ранулф. Корбет видя, че прислужникът му е смутен и почука с пръсти по масата.

— Дами, приемете извиненията ми за ранното събуждане. Аз съм кралски писар и трябва да ви задам няколко въпроса. Една жена от вашия… — той се поколеба — от вашата общност, Франсоаз Суртийон, е била убита в гората Ашдаун.

Усмивките им изчезнаха.

— Знае ли някой защо е отишла там?

— При лорд, Фицалан — обади се дебела червенокоса жена.

— Тя ли го каза? — попита Корбет.

— Франсоаз споделяше малко с мен — отвърна червенокосата, — но едва ли изобщо би казала нещо на сестрите ми.

— Знае ли някоя от вас защо! — избухна Ранулф. Чувстваше се неудобно. Мястото му навяваше спомени, а това го караше да се срамува, сега, когато сърцето му беше пленено от невинната и красива Алиша.

— Нищо не знаем! — дръзко отвърна червенокосата.

Отговорът й бе посрещнат с кимания и одобрителен шепот.

— Онази, която може да ви каже нещо — обади се една млада, русокоса жена от края на масата, — е Сесилия.

— Къде е тя? — попита Корбет.

— Няма я — отвърна Рохейша. — Лорд Хенри я взе оттук.

— Защо?

— Не знаем. Чухме слухове, че отседнала в хана в Ашдаун, а после била изпратена в чужбина.

— Защо лорд Хенри би направил подобно нещо?

— Не знам. Той я купи от Франсоаз, плати за услугите й със злато. Сесилия замина и повече нищо не чухме за нея.

— Значи може да е в Рай?

— Възможно е — обади се червенокосата, — но мистрес Рохейша е права. Лорд Хенри харесваше момичето. Беше с нея няколко пъти, а после я взе.

— Това обичайно ли е?

— Ако някой благородник си хареса момиче, може да я откупи и да й наеме жилище, за да я използва само за собствено удоволствие. — Рохейша повдигна едното си рамо, после намигна на Корбет в знак, че иска да му каже още нещо, но не там. После стана: — Е, ако нямаш повече въпроси, сър писарю, момичетата ми трябва да си починат.

Корбет огледа лицата край масата, но не долови никакъв знак, че тези нощни пеперуди са готови да му помогнат. Благодари им, даде две сребърни монети на Рохейша, за да ги почерпи с по чаша вино и я последва обратно в салона. Тя затвори вратата зад гърба му и спря, цъкайки с език.

— Съжалявам — усмихна му се после. — Среброто ти току-що ме подсети нещо. Франсоаз беше близка със Сесилия, но като всички нас, никога не би попречила на възхода на една от своите сестри. Да станеш любовница на благородник е добро начало.

— Но? — попита Корбет.

— Сесилия замина преди около два месеца. Една вечер открих Франсоаз тук в ужасно състояние. Не искаше да ми каже какво е станало, освен онова, което току-що чухте: че лорд Хенри е качил Сесилия на някакъв кораб и я е изпратил в чужбина.

— Защо?

— Не знам. Но Франсоаз твърдеше, че е разпитала на всички кораби, които хвърлят котва в Рай. Очевидно беше научила за случилото се от капитана на някаква рибарска лодка.

— И?

— Франсоаз каза само, че ще даде на онзи безпътник да се разбере, задето се е отнесъл така със Сесилия. Попитах я какво значи това, но тя не ми отговори.

— Остави ли Франсоаз някакви документи? — попита Ранулф. — Писма?

Корбет извади още една златна монета от кесията си. В очите на Рохейша проблесна алчност.

— Франсоаз можеше да пише и да чете.

— А Сесилия?

— Възможно е.