Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Лейди Маделин трябва да отговори на няколко въпроса.

— Има да отговаря за повече, отколкото си мисли. Ти видя онази коса, Ранулф. Мислиш ли, че това наистина са нетленни останки?

— Светът е пълен с измами, господарю. Има масла, отвари и билкови разтвори, които могат да я поддържат в добър вид.

Те млъкнаха, когато ханджията донесе подноси с цвъртящо свинско, пресен хляб, праз и лук, нарязани и поръсени с риган.

— Древния е много развълнуван от срещата с вас — каза им той. — А по другия въпрос? — Ханджията погледна плахо Корбет и писарят се зачуди дали през цялото време не е знаел кой е тайнственият му посетител.

— Престори се на невинен — посъветва го Хю — и ще си останеш невинен.

Ханджията се усмихна и се отдалечи. Корбет извади ножа си, взе роговата лъжица от кесията си и започна да реже месото.

— Ти ли си кралският пратеник?

Писарят стреснато се обърна. Младата жена се беше появила внезапно. Носеше морскосиньо наметало, обточено с червена бродерия, което я покриваше от главата до петите, макар че Корбет успя да зърне изкаляните обувки под него. Но това, което привлече вниманието му, бе лицето й. С вдигнатата коса под тъмносивия воал то изглеждаше строго и тъй съвършено, че му напомни за удивителната статуя на Дева Мария, която бе видял в една църква близо до Париж. Кожата й беше матова, очите — сини, носът — съвършен, а леко разтворените червени устни разкриваха бели и правилни зъби. Тя издържа на погледа му.

— Дано не ти губя времето, сър. Разбрах, че ти си сър Хю Корбет, кралски пратеник.

Корбет се изправи и й придърпа стол. После хвана облечената й в ръкавица ръка и с жест я покани да седне.

— Ти си Алиша Върлиън?

Красивото й лице разцъфна в усмивка.

— Как разбра?

Корбет посочи наметалото й.

— Предполагам, че това е причината. Излязла си набързо от къщи и си вървяла по кална пътека. Запитах се коя жена би искала да се срещне с мен тъй спешно… Излъгах те. Чух за невероятната ти красота.

Той се усмихна на Ранулф, но се изненада от промяната в изражението на прислужника си. Той, който никога не губеше ума и дума, сега седеше като ударен от гръм — с втренчен поглед, зяпнала уста и парче месо, забодено на ножа, застинало във въздуха на път за устата му.

— Ранулф?

Прислужникът затвори уста и свали ножа, но погледът му не слизаше от лицето на Алиша.

— Слугата ми е уморен — обясни Корбет.

Алиша се усмихна на Ранулф.

— Умеете да смущавате хората — каза тя меко. — Тук и сред горяните се говори само за това. Сър Уилям се прибра бесен в имението и слугите му изгарят от любопитство.

— Искаш ли вино? — попита Корбет.

— Не, сър, искам справедливост. — Младата жена сведе глава, очите й бяха блестящи и настойчиви. — Лорд Хенри, Бог да го прости, беше развратник.

Другите посетители се заобръщаха, но Корбет ги изгледа заплашително и те отново се заеха с яденето.

— Говорете по-тихо, мистрес.

— Лорд Хенри беше развратник! — повтори тя още по-силно. — Жесток и порочен човек, който си получи заслуженото. Божието възмездие го настигна.

— Но това не се отнася до баща ти — безизразно каза Корбет.

— Баща ми не е извършил никакво престъпление.

— Но не е бил на лова!

— Нито пък сър Уилям.

— Баща ти е избягал!

— Всеки разумен човек би го направил! — възкликна тя. — Не е бил с лорд Хенри, когато са го убили. Всички знаеха, че му има зъб. Ако сър Уилям го беше хванал, щеше да го обеси на място.

— А сега баща ти се укрива в „Сейнт Осуалд“?

— Потърсил е убежище там, защото това е единственото място, където ще бъде в безопасност, докато бъде изпълнено кралското правосъдие.

— Можеш да викаш, колкото си искаш — каза й Корбет. — Докато съм тук, — продължи той, взрян в прекрасните й очи — никой няма да бъде обесен и никаква присъда няма да бъде изпълнена, преди да разбера истината.

— Пилат е попитал какво е истина? И той е бил съдия.

— Аз не съм Пилат. Казвам се сър Хю Корбет. И истината ще бъде открита след подробни разпити.

— Например?

— Къде е бил баща ти, докато другите са ловували?

Алиша преглътна с мъка.

— Баща ми е бил с останалите лесничеи.

— Не, не е бил. Бил е с теб, нали?

Тя примигна и кимна.

— Баща ми се боеше, че лорд Хенри ще се възползва от лова и отсъствието му, за да се промъкне обратно и…

— Да се срещне с теб?

— Не, сър Хю, за да ми посегне. Да разбие вратата и да ме насили. Както се е опитвал много пъти. Уплаших се. Баща ми се разтревожи. Върна се в къщата ни. Казах му, че всичко ще бъде наред и той тръгна. Бързаше да се върне, преди да разберат, че го няма.