Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Сигурна ли си, че не е била някоя от сестрите? — попита Корбет.

— Те не носят шпори, които подрънкват на всяка крачка, нито пък мечове. А и не ходят тъй наперено. Та той влезе в къщата на лейди Маделин. „Какво става тук?“, казах си аз. Влезе направо, без дори да почука. Долу се намира нейната трапезария, а горе — спалнята й. Там никой не се качва! Оставих метлата и се промъкнах през двора. Погледнах през прозореца, но вътре нямаше никого.

— Значи мъжът трябва да се е качил горе? — попита Корбет.

— Така е. Знаеш ли, сър, още дълго метох двора, но той не излезе. Седмица по-късно, трябва да е било в края на месеца, защото бяхме празнували деня на свети Джером — онзи, който…

— Знам кой е бил — прекъсна я Корбет. — Пак ли те пратиха да метеш двора?

— Не, сър, този път беше подът на столовата. Пак бях сама и наказана. Сигурна съм — поверително каза сестра Фиделис, — че видях същия мъж да пресича двора.

— Но игуменката едва ли кани на гости мъже?

— Точно така, сър, тя няма мъже приятели! Лейди Маделин смята, че всички мъже са по-лоши и от дявола!

— Тя ли ти го каза?

— Не, но ни е предупреждавала. Казвала ни е какво да правим, когато тук има гости мъже.

— Като мен?

— Ти си кралски пратеник и ми помогна за пеенето. А и ще кажеш на лейди Джоана да не използва пръчката!

— А знаеш ли кой е бил непознатият? — попита Корбет.

Младата послушничка поклати глава.

— Може би съм се объркала — замислено каза тя. — Сигурно си е тръгнал по другия път.

— Какъв друг път?

— Къщата на лейди Маделин е като малък дворец. Има собствена кухня и конюшня, двор и малка странична порта в стената към гората.

— И смяташ, че непознатият може да си е тръгнал оттам?

— Възможно е!

— Виждала ли си нещо друго подозрително? — настоя Корбет.

Сестра Фиделис се огледа уплашено.

— О, не! И това не съм казвала на никой друг! Не смея! Когато се ядоса, лейди Маделин е страшна!

— Излиза ли тя понякога от манастира? — попита Ранулф.

— Да, манастирът има земи край град Рай. Понякога тя ходи там с монахинята, която раздава помощи или с някого от братята си, за да прибере наемите и да провери сметките на управителя. Отсъства четири-пет дни и тогава винаги е по-спокойно. Но иначе тя е добър човек и се гордее с мощите.

— Точно за нея щях да те питам. — Корбет погледна през рамо към вратата. Лейди Маделин сигурно щеше да се появи скоро, а той не искаше да създава неприятности на тази млада и наивна послушница. — Не знам много за света Хавизия.

— Тогава ще ти разкажа. Научила съм всичко.

Сестра Фиделис ги поведе към страничния олтар. Корбет с възхищение се загледа в големия дъбов саркофаг.

— На колко години е?

— Според лейди Джоана, поне на двеста. Дъбът бил донесен специално от югозападна Англия.

Корбет се огледа. Върху мраморния олтар, вграден в отсрещната стена, стоеше статуята на света Хавизия — млада жена с коса до раменете, облечена в роба в пурпурно и бяло. В протегнатите й ръце имаше меч. Фреските по стените изобразяваха сцени от живота на светицата в ярки цветове. На една от тях тя бе преследвана от воини с тояги, мечове и боздугани. На друга се виждаше гора, където светицата беше коленичила до някакво езеро с лилия в ръце.

— Коя е била света Хавизия? — Корбет докосна стъкления похлупак в горната част на ковчега, през който се взираше Ранулф.

— Това е коса! — възкликна прислужникът му. — Виж, сър Хю, какви прекрасни златисти къдрици!

Корбет дръпна пурпурната покривка, поръбена със злато, която покриваше наполовина стъкления похлупак и видя къдриците, подредени в кръг, пищни и златисти като зряло жито.

— Какво е това? — попита той.

— Това са мощите — обясни сестра Фиделис. — Косата на света Хавизия.

Корбет се обърна към стенописа зад себе си и забеляза датата, изписана с посребрени цифри в долната му част — 667 г. след Христа.

— Света Хавизия е живяла преди векове! — възкликна той. — Минали са почти седемстотин години, но тази коса…!

— Защото това е чудо — отвърна сестра Фиделис. — Хавизия била саксонска принцеса. Баща й бил владетел на тези земи. — Тя затвори очи, сякаш си припомняше урок. — Той искал да я омъжи за влиятелен тан. — Тя отвори очи. — Какво значи тан?

— Благородник — отвърна Корбет.

— Хавизия казала, че се е посветила на Бога и няма да се омъжи за този благородник. Баща й много се ядосал. Тя била красавица и за златокъдрата й коса се говорело надлъж и нашир. — Фиделис посочи стенописа. — Хавизия избягала от двореца на баща си, но той я подгонил с войниците си. Тя влязла в гората и стигнала до един кладенец, точно тук. Отрязала косата си и я сложила до езерото като дар за Бога. — Младата послушница притвори очи. — Когато баща й я открил, бил толкова вбесен от постъпката й, че извадил камата си и я забил в сърцето й. — Сестра Фиделис с жестове показа как е станало това и Корбет настъпи Ранулф, за да не му позволи да се разсмее. — Когато гневът му преминал, той съжалил за станалото. Приел християнството, погребал дъщеря си с почести и издигнал тук храм, който по-късно се превърнал в манастира „Света Хавизия“.