Пол Дохърти - Стрелецът демон

— Какво щеше да ми кажеш, господарю? — На Ранулф не му допадаше, че Корбет пак е потънал в размисъл.

— Вече излязохме от двореца и мога да ти кажа. Всички лъжат, Ранулф. Докато лежах в голямото легло в Лейтън, глезен от лейди Мейв, получавах сведения от шпиони, търговци, улични продавачи, калайджии и студенти.

— Но ти каза, че в тях имало само празни приказки! Бабини деветини!

Корбет поклати глава.

— Повечето наистина бяха такива. Но ще ти призная нещо: ако бях останал на легло още един ден, щях да полудея. Не ме разбирай погрешно, обичам лейди Мейв повече от самия живот. Колкото до Елинор, знаеш как стоят нещата.

— А и лейди Мейв отново очаква дете? — попита Ранулф.

— Разцъфнала е като роза по пладне.

— И този път ще е момче!

— Надявам се само да се роди живо и здраво. А междувременно и моят ум е като на останалите — трябва да поддържам остротата му. Знам, че дьо Краон е разбрал за раняването ми и сигурно се е молил да умра. Предстоят вълнуващи събития, Ранулф. Английски наследник ще се ожени за френска принцеса. Мечтата на Филип Френски ще се сбъдне — ще види наследник на своя велик предшественик свети Луи на трона в Уестминстър. Едуард иска да се отърве от този брак. Ако това стане, ни чака кръвопролитна война. Затова се вслушвам в шпионите си и особено в един от тях — Ейдън Смолбоун, саможив писар от тайната канцелария на краля.

— Но аз мислех, че… — обади се Ранулф.

— Да, знам! Аз държа Тайните печати. Подобни послания би трябвало да стигат до мен, но нашият крал има едно свято правило: не позволявай на лявата ръка да разбере какво прави дясната. Затова някои послания и документи отиват направо при него. Единственото, което мастър Смолбоун прави, когато приключат с тях, е да ги прибере в тайния архив. Едуард винаги присъства на процедурата. Но мастър Смолбоун ми е приятел. Изпрати ми писмо, за да се поинтересува от здравето ми и изрази желание да се видим, а това означава, че има какво да ми продаде.

Влязоха в „Дървото на Иесей“. Общото помещение ухаеше на еленов бут и филе, опушени и прибрани за зимата. Кръчмарят поздрави Корбет с поклон и ги поведе по дървените стълби. Ранулф беше разочарован от „Витлеемската звезда“. Стаята беше голяма и добре обзаведена, но картините на стената, изобразяващи раждането на Христос, бяха замазани и нарисувани неумело, а златните звезди на синия таван — избелели и изронени. Мастър Смолбоун беше безличен оплешивяващ мъж с постоянно течащ нос, който непрекъснато триеше в ръкава на мърлявата си риза. Корбет го поздрави сърдечно и те насядаха около малката масичка. Размениха си клюки и общи приказки, докато кръчмарят им сервираше чаши бира и парчета еленско. Щом той излезе, Корбет зарези вратата. Смолбоун ядеше, сякаш животът му зависеше от това, но когато Корбет извади от кесията си една златна монета, той я грабна и я прибра.

— Е, мастър Смолбоун, платих ти. Сега да чуя какво ще ми кажеш.

— Кралят иска да анулира договора.

— Това го знам.

Смолбоун подсмръкна.

— Смята, че Гейвстън се е върнал в Англия.

— Какво! Но той беше прогонен под страх от смъртно наказание!

— Явно не го е грижа! — изсумтя Смолбоун. — Видели са го в Лондон, носят се слухове и от пристанищата, но не се знае дали е още тук.

— Продължавай.

— Кралят много се интересува от лекаря на покойния Фицалан. Знаеш, че от известно време лорд Хенри покровителстваше един италианец, Панций Кантроне. Беше го открил по време на пътуванията си.

— И защо кралят се интересува от него?

— Защото някога е работил с Жил Малвоазен.

Корбет остави чашата.

— Малвоазен? Той беше лекар във френския двор. И по-точно на Жана Наварска, починалата съпруга на Филип IV. Мислех, че Малвоазен е умрял при злополука с лодка в Сена.

— Така е — отвърна Смолбоун, без да спира да дъвче. По брадичката му се стичаше мазен сос.

— Какво още има, мастър Смолбоун?

— Кралят е толкова заинтересован от това, че Саймън Рулс беше изпратен в Париж.

— Рулс! — възкликна Корбет.

— Кой е той? — попита Ранулф.

— Учехме заедно — отвърна Корбет. — Той е буен младеж — отличен танцьор, певец, трубадур и много обича жените. Мислех, че са го убили при улична свада в Рим.

Смолбоун поклати глава.

— Жив е и е в Париж, където ухажва мистрес 4 4 Архаична форма на обръщение към омъжена или неомъжена жена. — Бел.ред. Малвоазен. Само това знам.

— Съпругата на мъртвия лекар?

— Същата.

— Виж ти, виж ти! — обади се Ранулф.