Пол Дохърти - Сянката на греха

Здесь есть возможность читать онлайн «Пол Дохърти - Сянката на греха» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сянката на греха: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сянката на греха»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Преди пет години в пазарното градче Мелфорд е екзекутиран местният благородник сър Роджър Чапълс, обвинен в множество жестоки убийства. Но години след неговата екзекуция убийствата започват отново. Още млади момичета са открити изнасилени и удушени, а синът на покойния лорд настоява, че е допусната съдебна грешка. Междувременно някой, който вярва в невинността на сър Роджър Чапълс, раздава свое правосъдие и безмилостно избива един по един подкупните съдебни заседатели, пратили лорда на бесилката.
Едуард Английски упълномощава със заповед своя довереник сър Хю Корбет да отиде в Мелфорд, за да открие истината. Хю Корбет и верните му помощници Ранулф и Чансън се изправят пред тежката задача да разбулят тайните на този град, над който е надвиснала сянката на незнайния убиец. Сър Хю си дава сметка, че противникът му трябва да е безумец, но не е изключено убийците да са двама… Дохърти е маестрото на средновековния криминален роман. сп. „Букс“

Сянката на греха — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сянката на греха», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Много неща ми е разправял Фъръл — кротко отговори тя, — но не и това. Ако го е казал, не съм му обърнала внимание. Искам да ти покажа нещо, писарю.

Отиде, свали гоблена и откри грубо нарисуваната си на стената карта.

— Не ти казах всичко — обясни тя. — Но това е Мелфорд. Тук е Фалмър Лейн — посочи тя едно ъгълче от картата. — Дяволския дъб. Тия кръстове отбелязват местата, от които Фъръл държеше да стоя настрана.

Корбет се вгледа в рисунката. Толкова несръчно беше нарисувана, че ако не му беше обяснила всеки знак, нямаше нищо да разбере. Поклати глава.

— Не мисля, че Фъръл е говорел за някаква карта!

Отиде до другите рисунки и започна съсредоточено да ги разглежда. Соръл също се приближи.

— Нищо не разбирам — Корбет поклати глава, — нищичко! Къде другаде може да има рисунки, Соръл?

— В църквата, макар че Фъръл рядко стъпваше там. Може би в „Златното руно“? Или в имението на Чапълс, в общината или при сър Луис Тресилиън? — Соръл разпери ръце. — Фъръл скиташе навсякъде из околностите. Понякога изпълняваше поръчки на сър Роджър и ходеше чак до Ипсуич и градовете по крайбрежието.

Корбет огледа стаята.

— Фъръл имаше ли молитвеник?

— Не — Соръл се изсмя. — Познаваше буквите, колкото мен, но не беше от учените.

Корбет тръгна към вратата.

— Да идем пак до параклиса — помоли той. — Искам отново да видя скелета.

Соръл сви рамене и го поведе през двора. Корбет се спря да нагледа коня си. Докато се качваше по стълбите, Соръл вече беше извадила тухлите и бе измъкнала навън скелета.

— Какво търсиш? — попита тя.

Корбет взе черепа и се съсредоточи върху усещането от допира.

— Имам приятел — каза — свещеник, а също и много способен лекар в голямата болница „Сейнт Бартоломю“ в Смитфийлд, в Лондон. Често си говорим за скритата същност на нещата.

Корбет видя озадаченото лице на Соръл.

— За начина, по който нещата съществуват и се променят. Костите на този скелет са сухи и жълтеникави, което означава, че са лежали в земята повече от пет или шест години — почука по черепа. — Крехък е, плътта вече я няма, костите са сухи. Ако са останали да лежат, където са били, в края на краищата са щели да станат на прах. Моят приятел — продължи Корбет — се ползва със специално позволение от Църквата да изучава трупове на хора, обесени на близкия ешафод — Корбет вдигна черепа. Приближи се до прозореца и както го държеше надзърна в кухината му. — Ако осъденият има късмет — обясняваше Корбет, — при опъването на въжето вратът му ще се счупи. Смъртта е мигновена. Ако ли не, бавно ще се задушава.

— Както е при душенето с въже ли?

— Да, Соръл. Както е при душенето с въже. Според този лекар, течностите в мозъка спират да се движат и черепът се изпълва с кръв, като при вътрешна рана — Корбет почука по черепа. — На допир усещането е като заседнала кръв в набито място, разлагащата се кръв оставя следа. — Корбет се взря отблизо. Успя да различи едно бледо червеникавокафяво петно.

— А при този? — попита Соръл.

— Има някаква следа тук, но не знам дали е от кръв или е следствие на разлагането.

— Какво се опитваш да докажеш?

— Старата Крауфорд има право. Мелфорд е пропито с кръв място. Подозирам, че от много години из тези околности са убивани момичета. Някои тела са открити, други все още са скрити из полето. Но въпросът е кой ги убива и защо? — и той постави черепа много внимателно на мястото му. — Сега трябва да се връщам, мистрес. Ти ще дойдеш с мен.

— Тук съм на сигурно място — отвърна му Соръл. — Убиецът няма да ме нападне втори път.

— Трябва да дойдеш с мен — настоя той.

— Имам приятели, при които да отседна — каза тя, но в края на краищата се съгласи. Измъкна чифт овехтели дисаги от раклата и припряно започна да ги пълни. Корбет седна и за да наруши тишината, си затананика „Ave Maria Stella“.

— Имаш хубав глас — Соръл пусна дисагите. — Готово! — възкликна тя. — Мъжът ми, Фъръл, непрекъснато пееше, е, понякога и неприлични песнички — внезапно застина на място, сякаш я връхлетяха спомени. — През седмиците след екзекуцията на сър Роджър Чапълс, си напяваше все едни и същи думи, сякаш за да не ги забрави.

— Какво си е пеел? — изгледа я Корбет с интерес.

Соръл, сложила пръст на устните си, стоеше, загледана в статуята на Светата Дева в нишата. Няма да я вземе, помисли си тя, защото само да я помръдне, и зорките очи на писаря ще видят парчето пергамент зад нея. Соръл не искаше да подклажда подозренията му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сянката на греха»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сянката на греха» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сянката на греха»

Обсуждение, отзывы о книге «Сянката на греха» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x