Пол Дохърти - Сянката на греха

— Защо? Аз не тая обида към него.

— Но той е отговорен за обесването на Чапълс и следователно за изчезването на Фъръл. Може да си го подозирала и в убийството на Фъръл, нали? Мъжът ти настояваше ли, че сър Луис е допуснал грешка с присъдата?

— Огледах мястото на засадата — ядно му отвърна Соръл. — Ако аз бях насочила стрела към сър Луис, нямаше да пропусна. С първата може би, но със сигурност не и с втората.

Корбет се втренчи някъде над главата й. Не му беше минавало през ум. Пък и не беше ли сър Луис споменал за мъжки глас…

— Но си скитосвала из ливадите и горите същия следобед. Трябва да си видяла някого. Тайнственият стрелец вероятно е същият човек, който нескопосано е изписал съобщението върху надгробния камък на сър Роджър, както и на другите места.

— Никъде не съм скитосвала, писарю. Ходих до Мелфорд, за да присъствам на пристигането ти. Посетих и Девърел — тя прехапа устни.

— И до това ще стигнем — кимна Корбет.

— После си тръгнах и зачаках в покрайнините — продължи Соръл. — Щом ти излезе от църквата, започнах да те следя отблизо, но, ако ме питаш, изобщо не съм срещала никакви тайнствени стрелци. Макар да няма спор, че сър Луис е бил нападнат.

— Ходила си при Девърел, така ли? Знаеше ли за нишата до входната порта и за процепа за наблюдение?

— Знаех.

— Беше ли там, когато правех оглед на трупа?

— Половината Мелфорд беше там. Това не ме прави убийца. Да не искаш да кажеш, че съм убила Торкъл и Молкин?

— Възможно е — отвърна й Корбет. — Може би си успяла да ги изненадаш и двамата. Един удар би бил достатъчен и в двата случая.

— Не съм — извика тя. Скочи на крака. — И защо ме обвиняваш?

— Както вече казах, убийците в Мелфорд са двама. Сега да поговорим за днешното нападение над теб. Може би вмешателството ти в кървавото му дело е ядосало Маскирания, и той е дошъл да ти затвори устата завинаги.

— Не мога да докажа невинността си — Соръл отиде до прозореца и блъсна навън капаците, за да поеме жадно свеж въздух. — Никого не съм убивала, писарю.

— Не си ли, Соръл? Никога не си вдигала ръка срещу някого?

Тя стоеше до прозореца, раменете й трепереха.

— Затова ли избяга от Норич? — безжалостно продължи Корбет. — Твърде груб ли стана клиентът? Защо е цялата тая потайност, смяната на името?

— Да, убих човек!… Отбранявах се — Соръл се обърна и се облегна на перваза на прозореца. — Искаше да ме нарани, да реже с нож тялото ми и да ме гледа как пищя от болка. Беше пиян. В боричкането взех ножа му и го забих в сърцето му. Не знам кой е бил, нито откъде е идвал, случи се в някаква мръсна уличка. Бях проститутка, той беше клиент. Час след смъртта му напуснах Норич и повече не се върнах. Е, мастър писарю, ще ме арестуваш ли?

Корбет поклати глава.

— Някои мъже сами си изпросват смъртта. Повече ме интересува настоящето.

— Мен също, писарю! Никого не съм убила. О, минавало ми е неведнъж през ума. Но да вземем например сър Луис Тресилиън. Наистина ли мислиш, мастър писарю, че не бих го улучила? И защо да убивам Девърел, Торкъл или Молкин? — тя се приближи и се изправи пред него. — Молех се за деня, в който ще се появиш. Щях да съм доволна хора като тях да се изправят пред съда и да бъдат разпитвани, както ти сега ме разпитваш!

Корбет съсредоточено се вгледа в жената. Открай време се гордееше с логиката и здравия си разум, но Мейв често го съветваше: „Слушай сърцето си, Хю, истината понякога има своя собствена логика“.

— Добре — Корбет улови ръката й. Разтвори пръстите й и огледа белия ленен плат, увит около ранената й ръка. — Вярвам ти, Соръл. Въпросът, който ще продължи да ме гложди, е, защо Маскирания — мисля, че е бил тъкмо той — е дошъл в Бийчъм Плейс, за да те убие?

— И какъв е отговорът според теб?

Корбет прехапа устни.

— Когато те срещнах за първи път, ми каза, че имаш да ми разкажеш много неща за Мелфорд, но ще ме оставиш сам да си направя заключенията. Може убиецът също да си е дал сметка, че знаеш много. Може да си мисли, че знаеш повече, отколкото трябва и да иска да те накара да замълчиш — Корбет щракна с пръсти. — Или пък — той стана на крака — може Фъръл да ти е казал нещо? Да ти е доверил онова, което е довело до тайнственото му изчезване?

Соръл поклати глава.

— Ако беше така, нямаше да го забравя.

— Не — настоя Корбет. — Говорих с един от съдебните заседатели. Веднъж срещнал Молкин пиян. Воденичарят му доверил как Фъръл разправял, че истината за убиеца е ясна като картина. Знаеш ли какво е имал предвид?