Пол Дохърти - Сянка над короната

— Как? — почти извика Бенстийд. — Как бих могъл да сторя това? Той изобщо не излизаше от стаята си? По тялото му нямаше никакви следи от насилие!

— Изпращал си му подаръци — отвърна Корбет, — ябълки и чифт ръкавици, нали?

— Надявам се, няма да кажеш, че ябълките са били отровни? — попита присмехулно Бенстийд.

— Нищо подобно — възрази Корбет, — плодовете са били в отлично състояние. Вероятно Ерсилдун е изял доста повече от тях, отколкото самият Ситън. Отровни са били ръкавиците. Ти си учил за лекар, мастър Бенстийд, сам ми разказа това. По време на учението си в Салерно си натрупал много познания за билки, отрови и противоотрови. Ръкавиците са били напоени със силна отрова, и ти просто си изчакал мига, когато Ситън решил да ги сложи.

— Да ги сложи ли! — извика Бенстийд. — Болен човек! За какво му е било да слага ръкавици?

— Бил е измъчен и отегчен — поправи го Корбет. — Нищо чудно, че е решил поне да пробва подаръка. Достатъчно било да ги подържи малко. Ти или прислужникът ти сте се постарали да го стори при някое от посещенията си.

— И къде са тези ръкавици сега? — попита иронично Бенстийд.

— Разбира се, ти си се погрижил да изчезнат — отвърна Корбет. — Прегледах списъка на вещите, оставени от покойния Ситън. Не се споменават никакви ръкавици. Убеден съм, че си успял да ги унищожиш. Останалото е много просто — продължи писарят. — Отровата се пренесла върху пръстите на Ситън, и когато започнал да се храни, подействала незабавно. Прав си, като твърдиш, че отровата не оставя особени следи по тялото, но тя има свойството да задържа разложението — забелязах това, когато отворих гроба на Ситън в църковния двор на „Сейнт Джаилс“. Естествено — подчерта Корбет, — ти си внимавал нищо и никой да не попречи на изпълнението на плана ти, а това означавало, че трябвало да премахнеш и мен. Когато пристигнах в Единбург, ти веднага си заподозрял нещо, затова и ми показа черновата на онова писмо до крал Едуард. Искал си да разбереш защо съм изпратен тук, затова и споменаваш за мен. Ако бях възразил срещу такова невинно споменаване, подозренията ти биха се потвърдили веднага. Но и така си разчитал, че кралят ще се озадачи от присъствието, и че ще нареди на Бърнел да ме отзове. Само че аз предполагам, че лорд-канцлерът е заловил писмото ти, а пък ако Едуард изобщо научи за пребиваването ми в Шотландия, Бърнел ще измисли някакво приемливо обяснение. Разбира се — добави Корбет, — ти си се уплашил доста, когато проявих интерес към събитията около смъртта на крал Александър, затова домъкна онзи глупак, кралския лекар Дънкан Макеърт. Той беше прегледал трупа на краля и не беше открил нищо съмнително. Надявал си се, че това ще уталожи подозренията ми, но, разбира се, не стана нищо подобно. Старият глупак, подведен от собствената си самомнителност и от виното, се раздрънка и възбуди още повече любопитството ми. Но дори да не беше така, за себе си ти бе решил, че съм прекалено опасен. Същата вечер, по време на пиршеството в голямата зала, ти или Аарон използвахте за прикритие избухналата разпра, за да се опитате да ме убиете. Предполагам, че никога не си опитвал въздействието на упойващи билки, мастър Бенстийд. На мен също не ми се бе случвало, преди да се озова в Шотландия — лицето на Бенстийд бе добило пепеляв цвят, но писарят продължаваше безмилостно. — На много мили оттук, на едно странно и страшно място, където ти може би ще се чувстваш у дома, ми дадоха да пия такава билка. Докато бях под нейното въздействие, си припомних как по време на разпрата стоях край една колона и срещнах злостния поглед на Аарон, който ме следеше. Сега знам, че му е било възложено да ме убие, а когато сте забелязали, че разговарям с Ерсилдун, сте решили да премахнете и него. Ти направи четири различни опита да ме убиеш!

— Това е възмутително! — възкликна Бенстийд. — Ерсилдун беше войник. Бил е удушен насред църквата „Сейнт Джаилс“! Всеки ще ти каже, че аз нямам сили да удуша такъв млад и здрав мъж, дори ако настояваш, че Аарон ми е бил съучастник!

— О, разбира се — усмихна се Корбет. — Според доклада на кралския следовател, Ерсилдун споделил, че има среща в „Сейнт Джаилс“ с някакъв свещеник. Ти си въпросният свещеник, мастър Бенстийд. Ерсилдун те познавал като близък приятел на покойния Ситън, и през ум не му минавало да се пази от теб. Когато нещастникът влязъл в църквата, ти си го чакал на стъпалата пред олтара. Може би си му казал, че искаш да поговорите за случилото си при Кингхорн Нес? Може да си предложил да се помолите заедно за душата на краля или за нещастния Ситън? Ерсилдун е коленичил, притворил очи, ти също си се престорил, че се молиш на глас, и внезапно си метнал въжето около врата му. Тази работа не отнема много време. Когато отворих неговия гроб, огледах внимателно следата от въжето на врата му и забелязах вдлъбнатините, направени от възлите на шнура, с който и сега си препасал робата си! — Бенстийд погледна стреснато надолу и заопипва притеснено навързания на възли копринен шнур, който му служеше за колан.