Пол Дохърти - Шпионинът на краля

Катранът подпали платното, такелажа и дървото, пламтящите езици алчно ги поглъщаха и непрестанно растяха. Екипажът отчаяно се опитваше да ги угаси с пясък и вода, но напразно. Нови снаряди превърнаха платната в огнени завеси и наблюдателите, заплетени в такелажа, с отчаяни викове падаха по палубата, обгърнати в пламъци. Юъл даде заповед за стрелба и се обърна точно навреме, за да види как един от френските кораби опря борд в борда на „Свети Кристофър“ и войниците наскачаха по палубата. Английските стрелци успяха да улучат неколцина и те с крясъци се загърчиха, когато назъбените стрели разкъсаха плътта на гърдите и вратовете им, но французите бяха прекалено много. Другият кораб също се доближи и още въоръжени мъже прескочиха през борда.

Юъл реши да се добере до каютата си и да унищожи докладите, но една стрела го улучи в гърлото и той се свлече на палубата. Стори му се, че още може да се движи, но от устата му рукна кръв, пред очите му изплуваха неясните образи на жена му и по-голямата му дъщеря, после мракът рязко го погълна. След час „Свети Кристофър“ беше обхванат от пламъци. Френските кораби се отдалечиха, екипажът им наблюдаваше как бушпритът 3 3 Бушприт — наклонена мачта пред носа на кораб. — (Бел.ред.) потъва сред вълните, докато тялото на боцмана още се гърчеше върху него. Стивън Епълби умря бавно. Примката около врата безмилостно го задушаваше, но дори в смъртната си агония той се чудеше как французите са открили кораба им.

На улица „Барбет“ в Париж Никълъс Поър сърбаше с роговата лъжица, която винаги носеше със себе си, яхнията от граниво месо и праз. Огледа мръсната кръчма, тайно изучавайки останалите посетители, седнали на обърнати бурета или счупени столчета. Помещението беше слабо осветено от дебели лоени свещи, които издаваха отвратителна миризма. Тук изобщо не му харесваше; чу шумоленето на плъх в мръсната слама, която покриваше пръстения под и отново се зае с храната, чудейки се какво ли яде всъщност. Надигна очуканата калаена халба и пресуши съдържанието й. От бирата раничките в устата му засмъдяха. Беше уплашен, почти го тресеше от страх, макар че се опитваше да го прикрива и се утешаваше с мисълта за острата кама, която стискаше под наметалото си.

Тъй като родителите му бяха от Гаскония, той говореше добре френски и отлично познаваше Париж. Винаги се беше гордял с умението си да се предрешава — никой не би заподозрял, че този сивокос, дрипав и небръснат човек е опитен писар в английската кралска хазна и шпионин на Едуард, изпратен в Париж, за да събира и изпраща сведения. Той с лекота се беше придвижил из града, преминавайки от подземния свят на левия бряг на Сена към разкоша на кралския двор в Лувъра. Беше развълнуван от онова, което откри през последните седмици. Заедно с братята си Шарл и Луи френският крал планираше нови действия срещу Едуард Английски. Нещо изумително, „Велик план“, както му беше признал един от вратарите на двореца, когато се беше напил. Поър смяташе да разкрие за какво става дума, но напоследък все повече се страхуваше.

Беше сигурен, че го следят, докато се скиташе из уличките и алеите на Париж. По-рано през деня беше стоял на площада пред „Нотр Дам“, наблюдавайки един огнегълтач и синовете му, които жонглираха с цветни топки и отново беше изпитал неприятното усещане отпреди няколко дни. Някой го следеше и макар да се обръщаше рязко, нито веднъж не бе успял да забележи злокобните очи, които го наблюдаваха. Тази вечер, докато се връщаше към жилището си в къщата на един търговец, паниката му беше нараснала от тихото плъзгане на подметки по мокрия калдъръм, сенките, скрити във входовете и приглушеното трополене на конски копита, но когато се беше извърнал, не бе видял никого.