Пол Дохърти - Гибелен грях

Корбет се засмя.

— Най-голямата порция за моя гост тук и бяло вино.

Падликот, с половин усмивка, наблюдаваше как съдържателят се разтича да им прислужва, сякаш той е важен държавен гост, а не осъден злосторник. Чакаха мълчаливо, докато съдържателят се върне. Падликот яде с голям апетит и нямаше как Корбет да не се възхити на неговото хладнокръвие. Когато приключиха, Падликот пресуши чашата си и протегна ръка за още вино.

— Канят ли те — яж! — ухили се Падликот, после стана сериозен. — Ще ти поискам услуга, писарю.

— Не ти дължа нищо.

— Имам брат — настоя Падликот. — Слабоумен е по рождение. Братята от болницата в „Сейнт Антъни“ се грижат за него. Дай ми думата си, че ще се грижат добре за него на разноските на краля и ще ти кажа каквото знам.

Повдигна чашата си.

— Ако трябва да умра, нека е бързо. Ричард Падликот не се е появил на Божията земя за забавление на лондонската сган!

— Имаш думата ми и по двата въпроса. И така, ти ли открадна златото и среброто?

— Разбира се. Участваха и Адам Уорфийлд и Уилям ъф Сенч. Уилям си е обикновен пияница, но Адам Уорфийлд е гаден кучи син. Надявам се да увисне до мен.

— Ще увисне.

— Боже, така ще бъде къде по-забавно — Падликот отпи от чашата си.

— Преди осемнайсет месеца — започна той — бях във Франция след краткия си престой в Уестминстър, където помогнах на Уилям ъф Сенч да отмъкне известна част от скъпоценностите на абатството от монашеската трапезария.

Ухили се и продължи:

— Виж, не съм крадец, просто ми е трудно да правя разлика между моето си и чуждото. Пробвах със същата уловка в Париж при братята минорити 43 43 Fratrum Minorum (ит.) Малките братя — Францискански орден, основан през 1209 г. — Бел.прев. . Заловиха ме и ме осъдиха на обесване. Казах на тъмничаря си, че знам как френският крал да забогатее за сметка на Едуард Английски — Падликот изду устни. — Знаеш какъв е светът, Корбет, нали? Щом си в безизходица, си готов на всичко. Мислех, че няма да обърнат внимание, но един ден преди да ме обесят, в килията на осъдените дойдоха да ме посетят дьо Краон и пазителят на кралските тайни, Гийом Дьо Ногаре. Казах им плана си и хоп! Бях на свобода.

— Можел си да се отметнеш от думата си — намеси се Ранулф. — И да си плюеш на петите.

— И къде да избягам? — попита Падликот. — В Англия? Като дрипав просяк? Не — усмихна и поклати глава, — дьо Краон каза, че ако не удържа на думата си, ще ме преследва докрай. Пък и имах за какво да му връщам на Едуард Английски. О, между другото, Корбет, дьо Краон те мрази и смята един ден да си разчисти сметките с теб.

— Дотук не си ми казал нищо, което вече да не ми е известно — тросна се Корбет.

— А, да, върнах се в Англия. Пуснах си брада, боядисах си косата черна и започнах да уреждам пиршества в абатството.

— Защо?

— Адам Уорфийлд мисли с главата, която е под кръста. Слабост са му проститутките, здравото пиене и добрата храна. Уилям се продава за кана хубаво вино, така че и двамата не ми мърдаха. Казах им за плана си: гробището се обявява за неизползваемо, засаждам коноп за прикритие — расте бързо и ще прикрива работата ми.

— Нощем ли работеше по тунела?

— Обикновено. Понякога копаех и през деня. Планът беше блестящ, Корбет. Никой не обича гробищата денем или нощем, и с покровителството на Уорфийлд и Уилям можех да копая, колкото искам — сви рамене Падликот. — Останалото ти е известно. Трябваха ми монетите. Уорфийлд взе от златните и сребърните сервизи, глупавият му кучи син! Отнасях и криех торбите в една каруца за боклук. Ти го разбра, нали?

— Да — отвърна Корбет. — И аз, и Ранулф я видяхме там. Странното беше, че улицата изобщо не е чистена.

Падликот се засмя.

— Къде още сгреших?

Корбет улови ръцете на Падликот и ги обърна с дланите нагоре.

— Когато стиснах ръката ти в дома на Дьо Краон, усетих, че нещо не е наред, но чак по-късно разбрах какво. Ти беше благородник, Падликот, или се предполагаше, че си такъв, въпреки това ръцете ти бяха груби и мазолести. Наследство от пропиляната младост и копаенето в двора на абатството — Корбет напълни с вино чашата на затворника. — Сега за убийствата.

Падликот се облегна назад.

— Какви убийства?

— На проститутките! Отец Бенедикт! Лейди Съмървил! Според нас проститутките са избивани заради среднощните гуляи, а лейди Съмървил и отец Бенедикт са убити заради нещо, което са знаели.

Падликот отметна глава и избухна в смях.

— Корбет, аз съм крадец и мошеник. Ако мислех, че съм способен да те убия и да се измъкна, щях да го сторя. Но някакви си бедни момичета, стар свещеник и сивокоса старица? Стига, стига, мастър Корбет — отпи вино от чашата си и изражението на лицето му стана по-сериозно — Срещу удобна килия в Нюгейт ще ти кажа още нещо!