Пол Дохърти - Гибелен грях

— Торби! — крещеше един от тях като разплискваше вода и клатеше глава. — Има тежки торби с монети, завързани около веригата на котвата.

— Осигурете баржа — нареди Корбет. — Плувците да измъкнат торбите, поставете строга охрана и наредете торбите да бъдат откарани с каруци до замъка Шийн.

Кейд издаде заповеди и се отдалечи. Корбет погледна към противниците си.

— Мосю дьо Краон, ще те оставя засега. Ще отведа мастър Падликот, понеже това е Ричард Падликот, не Раул дьо Ньовер, нали? Той е английски поданик, който дължи вярност на краля и без съмнение ще отговаря за своите тежки престъпления.

Дьо Ньовер закрещя към дьо Краон, но французинът само поклати глава и задържаният, пребледнял като платно Падликот, беше отведен с блъскане.

— Не знаехме нищо — запротестира дьо Краон. — Взехме дьо Ньовер заради лъжите му.

Корбет се ухили на съшитата с бели конци лъжа и посочи към веригата на котвата.

— Предполагам — отвърна му той, — че при вдигането на котвата, в момента на отплаването, щяхте да откриете торби, завързани със здрави въжета за веригата. Разбира се, щяхте да настоявате, че сте открили съкровище и да искате да го занесете вкъщи на царствения си господар, като свеж доход за войските му във Фландрия. След време, няма как, щяхте да пошушнете какво сте направили и да превърнете Едуард Английски в посмешище — принц, на когото са обрали златото, за да се разплаща с него врага му, когато напада съюзниците му.

Корбет поклати глава.

— Хайде, хайде, мосю. Върховният ни съд ще повдигне към теб обвинения. Ти ще заявиш, че си невинен и все пак ще си останеш лъжец и кръгъл глупак!

Корбет, следван от Ранулф, отиде до края на борда.

— Ти ли ги изпрати? — извика му през рамо Корбет. Обърна се и срещна пълните с омраза очи на французина.

— Кого да съм изпратил? — грубо му отвърна Дьо Краон.

— Убийците, които ни нападнаха.

Дьо Краон се засмя и поклати глава отрицателно.

— Един ден, Корбет, ще го направя!

Корбет и Ранулф тръгнаха надолу по въжетата, където ги чакаше задържаният, вече окован за сигурност и между двама стражи. Зад себе си Корбет чу изсвирванията на офицерите, които даваха заповед на хората си да напуснат френския кораб и притеснените викове на френския капитан, който нямаше търпение Grace a Dieu да излезе в морето, възможно най-скоро.

— Къде да отведем задържания, сър Хю?

Корбет погледна към офицера, после към Падликот.

— Към затвора Нюгейт, трябва обаче да остане окован и с двама пазачи.

Корбет пристъпи по-близо и се взря в бледото лице на майстора на предрешаванията.

— Падликот — актьорът — прошепна Корбет и докосна русата коса на мъжа. — Колко ли пъти си я боядисвал? Черна, червена, червеникава? Ами брадата? С брада и гладко избръснат, после отново с брада — отговаряло е на целите ти, нали?

Падликот хладнокръвно отвърна на погледа му.

— Какви доказателства имаш, мастър Корбет?

— Всички, от които се нуждая. Знаеш ли, че Адам Уорфийлд е задържан? Той направо хвърли вината върху теб. Знам и за маскировките: брадата, различното боядисване на косата, качулката, но те няма да те спасят от примката на палача. Не мога да се радвам на това, Падликот, но ще бъдеш обесен.

Безсрамното хладнокръвие на лицето на Падликот се стопи.

— Признаеш ли — продължи Корбет — и отговориш ли на някои въпроси, тогава може би ще може да се направи нещо.

— Какво например? — присмя се Падликот.

— Извършил си предателство. Знаеш какво гласят новите закони. Да бъдеш бесен, съсечен, изкормен и разчекнат.

Корбет потръпна от ужасения поглед в очите на затворника.

— Добре, мастър писарю — едва продума той, — май е хубаво да поговорим.

Корбет обхождаше с поглед кея. Единственото, което можеше да направи за този мъж беше да облекчи пленничеството му.

— Водете затворника! — нареди той.

Войниците, с Падликот помежду им, последваха Корбет и Ранулф в малка пивница за ейл. Корбет поиска да ги оставят насаме в помещението.

— Пуснете го! — нареди на войниците. — Веригите нека останат. Можете да пазите отвън пред вратата.

Войниците, разочаровани — надеждите им за безплатна гощавка бяха попарени — освободиха Падликот, но пак нагласиха оковите и веригите му, така че да може да влачи краката си и да движи ръцете си. Корбет побутна затворника към масата в ъгъла.

— Настани се удобно на този стол. Съдържателю, специалитетът ти. Какъв е?

— Пай с риба.

— Пресен ли е?

— Вчера рибата плуваше в морето.