Пол Дохърти - Гибелен грях

— Това ли е всичко? Друго нямаше ли?

— Да. Имаше — Фицуорън плесна лице с ръцете си. — Седмицата преди смъртта си тя ме попита дали има смисъл от работата ни. Зададох й въпроса защо ме пита, а тя ми отвърна: каква полза има в този толкова грешен свят? Петъка преди смъртта си, ти трябва да си спомняш, лейди Мери, тя дойде доста късно, изглеждаше много притеснена и развълнувана. Каза, че е ходила да види отец Бенедикт.

— Обясни ли защо?

Корбет се обърна, когато лейди Мери развълнувано плесна с ръце.

— О, спомних си нещо! — каза тя, очите й възторжено блестяха.

Корбет си даде сметка, как става наистина красива, щом изоставеше изражението на унила благочестивост.

— Тъкмо преди да стигнем до „Сейнт Бартолъмю“ тя промърмори нещо за напускане на ордена. Възразих, но тя твърдеше, че в абатството се крие зло.

Лейди Мери сви рамене.

— Звучи странно, знам, но именно това каза.

— Лейди Съмървил беше ли отдадена напълно на работата си?

— Не дотам — отвърна Фицуорън. — И това прави казаното пред лейди Мери още по-странно. Виждате ли, лейди Съмървил страдаше от ревматизъм в краката, струваше й се болезнено да кръстосва улиците, нищо, че лекарите твърдяха, че за нея ще е добре. Всъщност работата й беше в перачницата на абатството, или по-скоро във вестиария 24 24 Вестиарий — в католическите (и англиканските) църкви място за пазене на църковните одежди и утвар. — Бел.прев. от другата страна на катедралния съвет. Отговаряше за чистотата на олтарните одежди, покривките и расата.

— А смъртта на отец Бенедикт?

— Сър Хю — отговори му лейди Фицуорън, — той загина при пожар. Бяхме дълбоко наскърбени. Той не беше просто нашият свещеник, но и стар и много благороден по душа духовник. Защо питаш?

— Какъв беше преди да загине? Казвал ли е нещо нелицеприятно?

— Странно е, че го споменаваш, сър Хю — намеси се лейди Мери. — Не, никога, напротив — тя поклати глава, — но напоследък беше много тих и сдържан.

Дамата сви рамене.

— Но не знам защо. Бог да го прости!

— Преди лейди Съмървил да го посети ли го забелязахте?

— Да, но не знам за какво са говорили. Лейди Катрин си имаше свои проблеми, а отец Бенедикт беше нашият свещеник.

Корбет се изправи.

— Дами, има ли друго?

И двете заедно поклатиха глави.

— Може би — рискува Корбет — ще е възможно да видя работата ви?

— Тази нощ излизаме — отвърна лейди Катрин.

Пред очите на Корбет изведнъж се появи лицето на Мейв и той поклати глава отрицателно.

— Не, невъзможно е.

— Къде всъщност работите? — попита Ранулф.

— В наш собствен район — отговори лейди Мери. — Фарингдън.

Корбет усети ревност от това как младата жена се усмихна на Ранулф.

— Смятаме, че е най-добре, ако работим — обясняваше тя — на територия, където сме познати и в безопасност, където винаги можем да разчитаме на подкрепата на стражата. Може би утре вечер?

Корбет се усмихна и се поклони.

— Може би.

Двете жени станаха и ги поведоха обратно към катедралния съвет. Корбет хвърли подозрителен поглед на спътниците си. Кейд беше известен с мълчаливостта си, но откакто бяха прекрачили прага на катедралния съвет, съвсем се беше затворил в себе си, беше като собствената си сянка, докато Ранулф престана да се хили и полугласно да се задява.

На половина път към катедралния съвет Корбет спря.

— Може ли да погледна във вестиария?

Лейди Фицуорън ги поведе нататък и отвори вратата в стената отсреща. Вътре Корбет се огледа, вестиарият не беше нищо повече от дълго, с неправилни ъгли помещение, окичено с качулки и други монашески одежди, които висяха на забити в стената куки. По рафтовете на спретнати купчинки стояха олтарните одежди, покривките за умивалниците, кожени качулки, епитрахили 25 25 Епитрахил — архиерейска и свещеническа одежда, която се носи надяната на врата и се простира отпред до долу; слага се при изпълнение на обреди. — Бел.прев. и филони 26 26 Филон — одежда без ръкави, която се облича върху другите одежди при литургия (за православието). — Бел.прев. . Корбет не видя нищо подозрително и със сигурност нищо, което да обясни дълбокото безпокойство на лейди Съмървил. Излезе и, вече вън от катедралния съвет, се сбогува с дамите, като и на двете целуна ръка. Корбет се изчерви и се извърна, понеже беше убеден, че лейди Мери може би притисна ръката му по-здраво, отколкото би трябвало.

Тръгнаха обратно, заобиколиха абатството и взеха конете си. Ранулф беше станал мълчалив, но сега пък Кейд стана разговорлив, изглежда беше възхитен от лейди Имелда и накара дори затворилия се в себе си Ранулф да се засмее на живото описание как старата благородна дама няма да се подвоуми да нахлуе в кметството и да дръпне една реч пред кмета и градските съветници, за каквото й се прииска. Яздейки конете си, излязоха през северната порта. Вече на пътя, Корбет спря и обърна поглед към тъмната грамада на Уестминстърското абатство. Стисна здраво поводите. Какво зло се таеше в това велико абатство, което така да е изплашило отец Бенедикт и лейди Съмървил? Какво са научили, та е причинило жестоката смърт и на двамата? Корбет се загледа в капчука със зловещите фантастични фигури и му се стори, че издяланото в камъка създание се хвърля към него.