Пол Дохърти - Пазителят на Портите

— Кой те наблюдава? — попита Свещеникът.

— Моят приятел, Икономът. Има къща близо до моята, при Темпъл. Където и да отида, той винаги е там. Отначало мислех, че ме харесва, после започнах да се досещам. Той е шпионин.

— Какво стана после — попита Свещеникът — в замъка Райзинг?

— Върнах се там. Убийцата Нощната сянка, съучастницата й и старицата бяха погребани в гробището на замъка с обикновен дървен кръст над гробовете им, но тялото на Крабтрий върнах в Лондон.

— Ами старата кралица?

— Криптата беше запълнена. Отидох там отново преди три години, просто от любопитство. Мисля, че са оставили тялото й там. Някой е издълбал на един камък думите „Isabela Regina“ 26 26 Кралица Изабела (лат.) — (Б. р.) .

Може би тайната вече е известна. Старият крал не направи нищо, за да украси гроба на майка си при францисканците. И защо да го прави? В нея няма нищо. — Той се изправи. — Ето, отче, чу изповедта ми.

Свещеникът потупа мястото до себе си.

— Седни.

Правникът го послуша и той прошепна думите за опрощение.

— Какво е изкуплението, отче?

По изтощеното лице на Свещеника се разля усмивка.

— Забрави миналото — каза той. — Бъди щастлив. Прави добрини с богатството, което имаш. Моли се за онези, които са си отишли преди теб.

— Това ли е всичко, отче?

— Не, когато се върнеш в Лондон, иди в „Сейнт Пол’с“ и потърси вдовиците, бедняците и сираците, всички нуждаещи се. Заеми се с делата им и духовете на Крабтрий и Скейтлок ще бъдат с теб, както и Христос и неговите ангели.

Правникът се усмихна, а Свещеникът го смушка с лакът.

— Сега да продължим пътя си. Дочух, че Батската невяста ще ни разкаже интересна история.

Много от нишките в тази книга отразяват исторически факти. Изабела наистина се завръща начело на войска. Едуард II е затворен в замъка Бъркли. Изабела и Мортимър по-късно са свалени от власт чрез преврат, извършен една нощ в Нотингам. Мортимър е изпратен на юг. По време на процеса, устата му действително била запушена. Той бил един от първите осъдени на смърт, обесени в Тайбърн. Изабела била заточена в замъка Райзинг и в края на 1340 година синът й Едуард III решително отказал да позволи на майка си да замине за Франция. Изабела била погребана набързо в черквата „Грейфрайърс“, чиито руини сега се намират срещу спирката на метрото „Сейнт Пол’с“. Странното е, че преди да бъде разрушена черквата, никой не обръщал внимание на саркофага й, докато разчленените останки на Мортимър по-късно били ексхумирани и преместени в Уелс. Развалините на замъка Райзинг все още се виждат и се смята, че са обитавани от призрака на Изабела. В замъка се намира простичък каменен паметник, на който пише „Кралица Изабела“.

© 1994 Пол Дохърти

© 2001 Мариана Димитрова, превод от английски

Paul C. Doherty

A Tapestry of Murders, 1994

Сканиране, разпознаване и редакция: crecre, 2008

Сканиране (страници 113–120): nqgolova, 2008

Публикация

Пол Дохърти. Пазителят на Портите

Издателство „Еднорог“, 2001

Превод: Мариана Димитрова, 2001

Художник: Христо Хаджитанев, 2001

ISBN 954-9745-30-9

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7954]

Последна редакция: 2008-05-25 23:36:01

виж „Разказът на Рицаря“ — „Кентърбърийски разкази“, Джефри Чосър, превод Ал. Шурбанов — (Б. р.)

Заможен земевладелец, притежаващ наследствени имения — (Б.р.)

Средновековно обръщение към мъж от по-високо потекло, впоследствие обръщение към всеки мъж, преминало в по-късния си вариант „мистър“ — (Б. р.)

Томас Бекет (1118–1170) — канцлер на Англия и архиепископ на Кентърбъри по времето на крал Хенри II. Влиза в конфликт с краля и е убит В Кентърбърийската катедрала. Канонизиран за светец през 1173 г. — (Б. р.)

В Стария завет — съпруга на цар Ахав, превърнала се в символ на зла и порочна жена. — (Б. р.)

Квартал на Лондон — (Б. р.)

До началото на XIX в. това е наказанието за държавна измяна в Англия — (Б. р.)

Малък приток на Темза, чието име става нарицателно във връзка с издигащата се близо до него лондонска бесилка, място за екзекуции от 1300 до 1383 г. — (Б. р.)

quo waranto (лат.) — „с какво право“ — така са се наричали обясненията, които по заповед на крал Едуард I е трябвало да бъдат давани от граждани и благородници, за да изяснят с какво и дадено от кого право се възползват от определени привилегии и свободи — (Б. р.)