Пол Дохърти: Пазителят на Портите

Никълъс сви рамене.

— Има логика. Ти не си първият шериф на Лондон, който управлява разбойниците от „Сейнт Пол’с“, няма да бъдеш и последният. По този начин контролираш престъпността. Можеш да възстановиш открадната или изгубена собственост и имаш под ръка цяла армия информатори. Ако някой престъпник се забрави, служителите на закона го пращат в Нюгейт и го бесят в Тайбърн, преди дори да може да разбере какво става.

Сър Еймиъс облиза устните си. Никълъс млъкна, Окуражен от неспокойния израз в очите на шерифа.

— Това, което казах, е истина — настоя правникът. — В Линкълншър бандите на Котърел и Ашби-Фолвил бяха ръководени от същия шериф, който се предполагаше, че ги преследва. В Лондон не е по-различно. — Той разпери ръце. — И в преследването на голямата тайна, ти си водил играта. Берисфорд беше твоя маша. Аз също. А тайно използваше убийците си, за да разкрият истината.

— И каква е истината? — попита сър Еймиъс.

— Ще започна отначало — каза сериозно Никълъс, — за да осъзнаеш размера на моето знание и на своето зло. — Той млъкна, за да събере мислите си. — Ти, сър Еймиъс, си шериф на Лондон и Пазител на Портите. Подозирам, че и други шерифи преди теб са действали по същия двойствен начин. — Той вдигна ръка, за да попречи на сър Еймиъс да го прекъсне. — След смъртта на Валанс си опитал и като шериф, и като Пазител на Портите да научиш тази тайна. Не си успял, но си открил нещо скандално за Берисфорд — бил си много заинтригуван как Валанс го е разпознал и от предсмъртния му шепот. Затова си му възложил разследването. Берисфорд се провалил, затова като Пазител на Портите си опитал и други начини. Уормууд започнал да изнудва Берисфорд заради хомосексуалността му, измъчвал го и го убил. Фромлих бил арестуван и обвинен в убийството му, а Синята кожа, осквернителят на гробове, изчезнал. Това трябвало да отблъсне всеки, който твърде много се интересува от проблема, с който се занимавал Берисфорд, тъй като би могъл да бъде обвинен в убийството му. После ме нае. По това време Фромлих беше изпълнил предназначението си, затова беше убит, както и родственицата му.

Никълъс замълча.

— Не знам защо тя беше убита. Като предупреждение към мен? Или Нощната сянка вече я беше посетила? Знаела ли е нещо? Както и да е, тя беше погълната от мрака. Ти продължи да ме разиграваш. Позволи ми да обикалям слепешката из града. Агентите ти, особено Нощната сянка, държаха под око събитията. Крабтрий — Никълъс с мъка овладя гласа си — беше предупреден да стои далеч от мен, да не прекрачва дълбоката пропаст, която съществува в този град между закона и престъпното братство. — Никълъс се усмихна през рамо на Скейтлок. — Но Крабтрий не беше страхливец. Мразеше да го заплашват, както знаеш, затова се съюзи с мен и стана незаменим водач по тъмните, лъкатушещи пътеки на лондонския подземен свят. — Правникът вдигна рамене. — В крайна сметка, не беше предвидено аз да представя официален доклад. Щом се натъкнехме на истината, щяхме да си отидем също като Фромлих. Ти непрекъснато се намесваше в действията ми. Французите се опитаха да ме подкупят, затова бяха отстранени. Мозби откри пикантна информация и беше убит, за да не заподозре нещо. — Никълъс отново погледна през рамо към Скейтлок. — Бяхме твоите хрътки — замислено каза той. — Можеше да подплашим някого и да го изкараме на светло — нещо, което ние не знаехме, но ти би оценил. Прав съм, нали, родственико?

Сър Еймиъс вдигна рамене.

— Не мога да коментирам това, което казваш — отбеляза сухо той.

Скейтлок се изкашля, сякаш се опитваше да прикрие смеха си. Сър Еймиъс му хвърли презрителен поглед и предупредително го посочи с пръст.

— Ти, сър, мълчи, защото знам кой си в действителност. — Той отново се обърна към Никълъс. — Е, родственико, каква е тайната?

— Тайната — отвърна Чърк — е, че Изабела, майката на сегашния крал, знаела за един ужасен скандал — скандал, който е описан на пергамента в тази кесия. От години тя се опитвала да избяга във Франция, за да разкаже тайната си, но синът и я държал замъка Райзинг и района край него под стража.

— Защо просто не е изпратила писмо? — прекъсна го сър Еймиъс.

— Не, не. — Никълъс се почеса по лицето. Изведнъж усети колко е изморен и се зарече да не пие повече вино. — Не, това била тайна, която трябвало да бъде разказана лично, да бъде гарантирана с тържествена клетва и публична декларация. Минали години. Кралица Изабела все повече се отчайвала и накрая подготвила план, на който заложила всичко, дори живота си. Престорила се, че се разболява от заразна болест и умира, обслужвана само от верния си оръженосец Валанс. Ето какво станало — Валанс сложил в ковчега статуя или камъни и го запечатал във втори оловен ковчег. Тогава Изабела се скрила. Познавала тайните тунели и проходи на замъка Райзинг. Той е истинска заешка бърлога, а тя прекарала двайсет и осем години в него, проучвайки всяка ниша и пукнатина. Открила тайно подземие, недовършена крипта под пода на параклиса. С помощта на Валанс се скрила там. После той придружил ковчега до Лондон, за да бъде погребан с великолепие и почести в доминиканската черква до Нюгейт. Междувременно Валанс, вероятно с помощта на френски шпиони в Англия наел венецианска галера, която можела да акостира в тесните заливчета, протоци и пристанища на норфъкското крайбрежие. Щял да се върне в замъка Райзинг, вече изоставен, тъй като се смятало, че старата кралица е мъртва, и да изведе господарката си зад граница.