Пол Дохърти - Пазителят на Портите

— Да — отвърна Скейтлок. — Но си мълчеше и аз го обичах за това. Хора като нашия шериф също го знаят, но те ме оставиха на мира, за да ме използват като оръжие срещу теб. Трябваше да избягам веднага — добави горчиво Скейтлок, но ти имаше нужда от помощ и щеше да помислиш, че съм те изоставил.

— Имаш ли семейство? — попита Никълъс.

— Бяха убити в Бремен от християните. — Скейтлок посочи към Петри. — Не му обръщай внимание, господарю. Срещал съм хора от неговия тип хиляди пъти на най-различни места — зли хора, затънали в собствените си престъпления.

Сър Еймиъс щеше да скочи на крака, но Никълъс удари с юмрук по писалището.

— Без заплахи, сър Еймиъс!

Шерифът се отпусна назад като дишаше тежко.

— Не съм свършил — каза той злобно. — Кралските пълномощници събират войска за новата война срещу французите. Зет ти Джон Гоуди може да носи оръжие. Както и брат ти Робърт, който притежава земя до Норич. Сигурен съм, че той може да бъде убеден да отстъпи земите си на краля.

— Ти си негодник! — каза му Никълъс. — Убиец, крадец, затънал в престъпления!

— Така ли? — Гласът на сър Еймиъс се извиси до писък. — Така ли, Чърк? Не знаеш в какво се забърка. Това кралство има нужда от здрава ръка и добър крал. Или като другите страни ще бъде обхванато от гражданска война. Изабела беше като Йезавел. Тя и загадъчните й тайни заплашваха Короната и справедливите претенции на краля към френския трон.

— Какво значение има това? — попита уморено Никълъс.

— Какво значение има ли! — Сър Еймиъс почти викаше. — Животът ще продължи, както досега. Но вас няма да ви има. Скейтлок ще изгори в Смитфийлд, а Джон ще умре в някой френски окоп — не заради мен, а заради засегнатата ти гордост. Приемаш ли?

— Приеми, господарю — прошепна Скейтлок. — Мастър Чърк, в името на всичко свято, приеми предложението му.

Никълъс притвори очи. Различни образи прелитаха из ума му. Катрин, бледа и тъжна; близнаците, плачещи за баща си; добродушният Джон, чиято кръв изтича в някой подгизнал окоп в Нормандия; Скейтлок, прикован на кладата в Смитфийлд; Робърт и Биатрис тормозени и ограбени от кралските пълномощници и бирници. Отвори очи.

— Приемам, кълна се, че приемам. При няколко условия. Първо, Скейтлок ще може спокойно да напусне Англия, като бъде възнаграден за усилията си. Съгласен?

— Съгласен — отсече сър Еймиъс. — Но трябва да напусне в срок от двайсет и четири часа. Ако се върне, ще умре. Какво още?

— Писмо от краля, което да потвърждава, че Джон Гоуди се радва на личното благоволение на краля, получава преференции за търговията си и до края на живота си е освободен от всякакви данъци, задължението да плаща откуп за военна служба и нито той, нито наследниците му ще служат във войската.

Сър Еймиъс вдигна рамене.

— Съгласен.

— Това трябва да стане до седмица. Същото писмо да се изпрати и на брат ми.

— Съгласен. Никълъс се облегна.

— Искам да се отслужат литургии за душите на Берисфорд, Мозби и Крабтрий. Бог знае какво ще направиш с твоите служители, но Крабтрий трябва да получи почетно погребение в гробището на „Сейнт Мери ле Боу“. — Той побутна стола си назад и отиде до вратата.

— Чърк! Никълъс се обърна.

— Трябва да приемеш повишението си — каза меко сър Еймиъс. — Кралят го изисква.

— Да, и знам защо. Като кралски правник, ще се закълна над Светото писание с най-тържествената клетва, която човек може да даде, никога да не разкривам кралските тайни.

Сър Еймиъс кимна.

— Тогава можеш да си вървиш, Скейтлок — също. Щом напусне Тауър, той ще отседне в хана „Трите жерава“ във Винтри. — Той вдигна ръка. — Не се тревожи, ще бъде в безопасност. Утре призори човек на шерифа ще му донесе писма, които му осигуряват безопасно пътуване и пари и ще го качи на кораба за Дордрехт, в провинция Ено. Ако Скейтлок напусне хана преди да дойде пратеникът, ако бъде открит да се движи по улиците на Лондон или откаже да замине, ще бъде екзекутиран като разбойник. Сега вървете!

Скейтлок и Никълъс излязоха от стаята. Рицарят ги придружи обратно до брега на реката. Когато излязоха през портата и останаха сами, Скейтлок се обърна.

— Нямаше избор, Никълъс. Никой не би постъпил по друг начин.

Чърк премигна, за да скрие сълзите си и се загледа в надвисналото небе.

— Знаеш ли — прошепна той, — току-що получих онова, от което винаги съм имал нужда, а сега не го искам. — Той се обърна с гръб към Скейтлок и тръгна към брега на реката. Загледа се в слоевете мъгла, които се вдигаха от реката. — Трябваше да ми кажеш — каза през рамо. — Нямаше да има значение. Кристофър Ратолиър или Хенри Скейтлок, както и да се наричаш, ти никога не си бил мой слуга, ти винаги беше мой приятел.