Пол Дохърти - Чашата на призраците

Денят на коронацията изгря ясен и светъл. Камбаните на абатството пробудиха драматичен отговор от близките камбанарии на църквите „Сейнт Стивън“ и „Сейнт Маргарет“. Звънът отекваше над обвитата в мъгла река: отговориха камбаните на „Сейнт Пол“ и тези на повече от сто други градски църкви. Бяхме станали много преди зазоряване и се събрахме се за тържественото обличане в малката зала. Едуард, с помощта на Гейвстън, се облече в алено, с втъкани златни нишки и с черни гамаши, но остана без обувки, както и Изабела, пременена в одеждите си за коронацията, над които носеше надиплена мантия от бродирана коприна, поръбена с хермелин; на главата си носеше алена кадифена шапчица, украсена с венецианско злато и перли. Под радостните звуци на малки флейти, барабани и цитри Едуард и Изабела се отправиха по грубо изтъкания син килим, който се простираше от Уестминстър Хол до църквата на абатството. Вървяха под бляскав балдахин, носен от Казалес, Сандуик (който изглеждаше посивял от изтощение), Бакел и един от бароните на Петте пристанища. 44 44 Петте пристанища — пет пристанищни града в югоизточна Англия (първоначално Хейстингс, Роумни, Хайт, Дувър и Сандуич), които сключват съюз за защита от френските нападения през XI век. Значението на съюза нараства особено по време на военноморските конфликти между Франция и Англия през XIV в. „Барон на Петте пристанища“ е дворцова титла, която съществува и досега в Обединеното кралство — първоначално се давала на благородника, комуто се поверявало управлението на споменатите съюзени пристанища. — Бел.ред. Аз вървях отзад в тъмна рокля, пристъпвайки по края на килима, по който един след друг вървяха най-важните лордове от кралството: Уилям Маршъл, който носеше позлатените шпори на краля; Херефорд, понесъл кралския скиптър, увенчан с кръст; Хенри от Ланкастър с кралския жезъл, на чийто връх имаше гълъб, и графовете на Ланкастър, Линкълн и Уорик с трите кралски меча. Следваха ги други лордове — представители на светската власт и духовници, а после, на значително разстояние — Гейвстън, облечен великолепно в пурпур и сребро, надут като паун, удостоен с височайшата чест да носи короната.

При централния олтар кралят и кралицата поднесоха скъп дар — златна статуя на Едуард Изповедника. На издигнатото място за хористите и в олтара блестеше ярката светлина на хиляди факли и свещи, които сияеха ослепително в пищния блясък на гоблените, покриващи стените, колоните, амвоните, столовете и масите. От двете страни на стълбите, водещи нагоре към мястото за хора и Светая светих, се издигаха големите дъбови павилиони, украсени с бродирани платове, зимни рози и зеленина. Казалес, сложил шлема в краката си, стоеше в павилиона отляво, а Бакел — в десния. От павилионите се разкриваше изглед към един от нефовете на абатството, претъпкан с гостуващи важни сановници: най-главните се бяха скупчили на стълбите да гледат коронацията, която се провеждаше под звуците на тръби, опияняващи облаци тамян и гръмките овации: „Fiat, Fiat, Vivat Rex“, последвани от песнопението „Unxerunt Salamonem“ — „И помазаха Соломон“. Епископът Удлок от Устър извърши светото миропомазване. Сам кралят положи короните, първо на своята глава, после върху главата на Изабела. Тя се държа спокойно по време на цялата церемония. Слаба усмивка разведряваше лицето й — бегло радостно видение сред мрачния шепот, с който бе изпълнен денят на коронацията. Сред херцозите се надигна силен гняв срещу почестите и привилегиите, предоставени на Гейвстън, който не само държеше короната, но и му бе предоставена специалната привилегия да прикрепи една от кралските шпори към обутия в нисък ботуш крак на краля. Сред напевите на хора и овациите се надигна нисък ропот от множество благородници с гневни погледи, чиито пръсти непрекъснато посягаха към празните ножници: при други обстоятелства щяха да бъдат извадени кинжали и мечове. Кой казва, че бъдещето не може да се предрича чрез знаци и поличби? Коронацията на Едуард II беше предвестник на бедите, които щяха да последват: беше ден на гняв, омраза, ревност, надменност и накрая, убийство.

Коронацията приключи. Хората от кралското семейство и свитата вървяха надолу по нефа, когато овациите и песнопенията бяха удавени от оглушителен трясък зад нас, последван от пронизителни писъци и викове. Церемониалмайсторът ни направи знак да продължим, но Изабела улови погледа ми и ми даде да разбера, че трябва да се върна да открия каква е причината за усилващата се врява. Вдясно от стъпалата към Светая светих се събираше голяма тълпа. Сега облаци прах се смесиха с носещите се тънички струйки дим от свещите и тамяна. Над тълпите зърнах бъркотия от преплетени дървени греди, венци от зеленина и парчета плат. Хората напираха да влязат. Една жена — съпругата на Бакел — пищеше истерично. Розалети повика тежковъоръжени войници да разчистят със сила път през сановниците, монасите в черни раса и войниците. Казалес и Сандуик вече дърпаха тежките дървени греди, но не можеше да се направи нищо. Целият дървен павилион, в който се намираше Бакел, се беше разпаднал на трески и бе рухнал. Страничните му стени бяха поддали и бяха паднали, а тежките дъбови греди напряко на покрива, на около два ярда над главата на Бакел, бяха рухнали, смазвайки злочестия рицар в бронята му, затрупвайки го под общата си тежест. Само една ръка стърчеше окаяно навън.