Пол Дохърти - Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)

Стотник в римската войска. — Бел.прев.

В Древният Рим, бивши роби, запазили връзката със своя господар, според така наречената патронна зависимост. Тя включвала задължение някогашният роб да поддържа господаря си, да продължава да работи безвъзмездно за него и да му демонстрира почитта си — Бел.ред.

Гема (от латински gemma „пъпка“) — скъпоценен или полускъпоценен камък с гравиран върху него образ. — Бел.прев.

Помещение в римската баня, където хората се обливали с хладка вода, взимали вана и телата им били натривани с благовонни масла. — Бел.ред.

Публий Теренций Афер (195 — 159 г. пр. Хр.) — римски комедиограф. Комедиите му не са възприети веднага от римската публика; темите на пиесите му са семейните отношения. Заради стила си е високо ценен през Средновековието и оказва особено влияние върху сантименталната комедия през XVIII в. — Бел.прев.

Полагане на ръцете — в староеврейското Писание се описва начин на благославяне, при който се използва полагане на ръцете (вж. Бит. 48:13–14). Когато Мойсей предава властта си на Иисус Навин, това получава символичен израз, като Иисус застава пред цялата конгрегация, а Мойсей полага ръцете си върху него (Числ. 27:18–23). Тази традиция продължава до днес при ръкополагането на равините. Учителят, който ръкополага бъдещия равин, полага ръце върху него и му дава власт да съди. Полагането на ръцете се използва и в християнската църква. В ранната антиохийска църква по този начин се призовава Светия Дух (Деян. 8:14–17) и се ръкополага в духовен сан (Деян. 13:1–3). Самият Иисус полага ръце върху онези, които изцелява (вж. Марк. 6:5) и тази традиция се продължава в църковната служба за изцеление. — Бел.прев.

Агапа, мн. ч. агапи (agapa на гръцки означава „любов“) — вечери на любовта. Обичай на древната църква, при който верните се събирали на обща трапеза, за да извършат тайнството Евхаристия или Свето причастие и така възпроизвеждали Тайната вечеря. — Бел.прев.

Анубис (в гръцко произношение) или Инпу — покровител на мъртвите в египетската митология, изобразяван като легнал чакал или с човешко тяло и глава на куче. Бил почитан като съдия на боговете. С вековете функциите му преминават към тези на Озирис. Древните гърци го отъждествявали с Хермес. — Бел.прев.

Хатор (от — „Хатхор“ — „дом на Хор“, т.е. Небето; богиня на Небето в египетската митология. В най-древния период била почитана като небесната крава, родила Слънцето. По-късно била рисувана като жена с рога и понякога с уши на крава, но на някои места продължили да я изобразяват като крава. Култът и бил разпространен в целия Египет в Нубия, Бабил в днешен Ирак, Синай и други територии. На места е основен персонаж в мита за довеждащото пролетта слънчево Око (Тефнут-Хатор), покровителка на плодородието и фараоните. Била почитана и като богиня на любовта, веселието, музиката и танца. Древните гърци я отъждествявали с Афродита. Освен това, имало вярване, че посреща мъртвите на прага на подземното царство. — Бел.прев.

Тимпан — вътрешното поле на фронтона, украсено с живопис или скулптурни изображения. — Бел.прев.

Табернакул (лат.) — дарохранителница, която в случая съдържа някаква светиня, частица от мощи на светец, или ниша, в която се съхранява статуя на божество. — Бел.прев.

Наос (гр.) — в архитектурата т.нар. цела (светилището на храма) или светилище на антично божество в храма. — Бел.прев.

Вероятно в случая храмови танцьорки или жрици на Хесат, древноегипетската богиня на плодовитостта и плодородието, чийто култ е изместен от култа към Хатор и тя се превръща в богиня на храната и виното. Древните египтяни наричали бирата „млякото на Хесат“. — Бел.ред.

Вероятно от град Кития на остров Кипър, където са открити най-древните парфюми, датирани отпреди 4 000 години. — Бел.ред.

Храмът на Диана или Артемида в град Ефес бил особено почитан в древността. — Бел.прев.

Епона — epo (лат.) — „кон“ — божество от митологията на келтите от Галия, изобразявано възседнало или стоящо до кон, чийто култ бил разпространен и сред континенталните келти. — Бел.прев.

Марсово поле — местност край Рим, където се намирали казармите, войниците се обучавали и се провеждали военни паради — Бел.прев.