Пол Дохърти - Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)

Константин I Велики (ок. 285 — 337) — римски император от 306 г. Възстановил единството на империята, водил политика на верска търпимост и издал през юни 313 г. заедно с император Лициний (308 — 324) Миланския едикт, който обявявал всички религии в империята за равнопоставени. Преместил столицата на империята във Византион, наречен е негова чест Константинопол. Той и майка му Елена са обявени за светци от християнската църква. — Бел.прев.

Марк Аврелий Валерий Максенций (ок. 280 — 312), син на Максимин II, римски император от 306 г. — Бел.прев.

Евсевий Кесарийски (ок. 264 — 340 г.), християнски апологет и пръв историк на църквата, писал на старогръцки език. — Бел.прев.

Флавий Валерий Лициний Лициниан (ок. 250 — 325 г.), римски император от 308 г, владетел на Източната империя от 313 г. след победата си над Максимин Дая, по-късно отстранен от Константин I. — Бел.прев.

Пикти — група племена, представляващи древното население на Шотландия. В IX в. били покорени от скотите и се смесили с тях. — Бел.прев.

Става дума за т.нар. Адрианова стена в северната част на Англия, близо до границата с Шотландия. Построена от император Адриан (117 — 138 г.), стената е дълга 117 километра и целта й е била да защитава римските провинции от нашествията на племената от север. На определено разстояние по нея били изградени стражеви кули, малки укрепления с малък брой войници и големи фортове със значителна военна сила. — Бел.ред.

Катафракт — воин от тежката конница, с броня не само за ездача, но и за коня, с дълго копие и дълъг меч. Катафрактите в римската войска били набирани от съюзните на Рим племена. — Бел.ред.

Тамариск — вид дърво. — Бел.прев.

Ниски вулканични планини, разположени на 20 км югоизточно от Рим. Още от древността районът им бил желано място за онези, които искали да живеят далеч от тълпите и горещината на Рим. — Бел.ред.

Прочутите защитни стени на Рим, издигнати от император Септимий Север (193 — 211), африканец по произход, водил антисенатска политика, присъединил Месопотамия към империята — Бел.прев.

Серапис — едно от главните египетски божества, почитано и като Озирис-Апис, отъждествявано от гърците от Зевс и Аид (Хадес). Серапис бил почитан в Рим и Италия, Сирия и Балканският полуостров, където култът му бил разпространен през римската епоха — Бел.прев.

Един от най-красивите и популярни римски портици, построен по заповед на Гай Октавиан Август (63 г. пр. Хр. — 14 г. сл. Хр.), основателят на политическият режим на принципата, който фактически въвежда монархическото управление в Рим. Почетната му титла Август означава „възвеличен“ — Бел.прев.

Клавдий Гален (ок. 130 — ок. 200 г.) — лекар и учен, роден в Пергам, Мала Азия, и работил в Рим. Известен с проучванията си върху анатомията, нервите и артериите, оставил подробни описания на много лекарства въз основа на собствените си експерименти. — Бел.прев.

Dalmatica (лат.) — горна дреха с ръкави, дълга до коленете или малко под тях, заимствана от светска дреха, носена в Далмация. Появила се в Рим в епохата на късната империя и била носена от римляните над туниката. — Бел.ред.

Стола — вид дълга и широка дамска дреха. — Бел.прев.

Названието на цветето е със староримски произход — „verbum“ означава „дума“. Според Плиний, растението се използвало при жертвоприношения и клетви. У нас е познато и като „върбинка“. — Бел.ред.

Титимал — вид сочно източно растение. — Бел.прев.

Луций Аней Сенека (ок 4 г. пр. Хр. — 65 г. сл. Хр.) — римски философ, писател и политик. Основател на римската нова стоическа школа, възпитател на бъдещия император Нерон и принуден, по негова заповед, да се самоубие. Етиката на Сенека, оказала голямо влияние през идните столетия, е близка до християнския морал. — Бел.прев.

Хадес — Богът на подземното царство на мъртвите в гръцката митология. Самото подземно царство също е наричано Хадес понякога. Фуриите са римски богини на отмъщението. — Бел.прев.

Десетник в Римската войска. — Бел.прев.

Сикомора — дърво от рода на черниците, чиито плодове приличат на смокини — Бел.прев.

Виа Номентана — древен път, водещ от Рим до античния град Номентум. Не е част от големите римски пътища, но по него са разположени много архитектурни и исторически паметници. — Бел.ред.