Пол Дохърти - Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)

Порта Колина — един от входовете на Рим през Сервиевата стена. Вярва се, че Сервиевата стена е построена от легендарния Сервий Тулий, многообичаният предпоследен, шести цар на Древен Рим. — Бел.ред.

Кохорта — в античния Рим войсково поделение, равно на една десета част от легион. — Бел.прев.

Magistra (лат.) — учителка. — Бел.прев.

Фризиец — родом от германските племена, обитаващи Фризийските острови в Северно море. — Бел.прев.

Веста — богиня на свещеното огнище, на градската община, курията и дома, съответстваща на гръцката Хестия. Нейният култ бил един от най-древните и почитаните в Рим. — Бел.прев.

Тит Флавий Домициан (51 — 96 г.), римски император, брат и наследник на император Тит. Заради жестокото си и деспотично управление бил убит със съучастието на собствената му съпруга. — Бел.прев.

Бестиарий — гладиатор, който на арената се бие с диви животни. — Бел.прев.

Манипула — римска войскова част. — Бел.прев.

Децим Юний Ювенал (ок. 60 — 127) — римски поет сатирик, особено популярен през Ренесанса. Много от сентенциите му са се превърнали в крилати фрази, като например „Хляб и зрелища“, „Здрав дух в здраво тяло“ и др. — Бел.прев.

Диатриба — в случая остра реч, критика. — Бел.прев.

От Нумидия, древно берберско царство, а по-късно римска провинция в Северна Африка, между Мавритания и Картаген. Днес обхваща части от Тунис и Алжир. — Бел.ред.

Квартал на низшата класа в Рим. В началото на съществуването си бил малко селце, което после се вляло в големия град. Бъдещият диктатор Юлий Цезар също е живял там. — Бел.ред.

Според обичая, под езика на мъртвите в Древния Рим поставяли дребни монети, за да платят с тях на лодкаря Харон да ги преведе на другия бряг на реката Стикс в подземното царство. — Бел.прев.)

Хипокауст — в античността подподово отопление със система от канали за горещ въздух между колонки, носещи пода, използвано предимно в баните. — Бел.прев.

CHRistos — (гр.) „помазаник, помазан“, превод на еврейската дума със същото значение. Mashiah или Месия, личност с божествена мисия като свещеник, пророк или цар. Свързва се с Иисус, наричан от последователите Му Христос, Син Божи, Изкупител на човешкия род. — Бел.прев.

Рибата е символ на християнството, тъй като буквите, съставящи гръцката дума „ихтис“ (риба), съответстват на абревиатурата „Иисус Христос Божи Син Спасител“. — Бел.прев.

Денарий — сребърна монета в древния Рим, а също и в някои страни на Европа през Средновековието. — Бел.прев.

Палатина — един от седемте хълма на Рим, където били резиденциите на повечето патрициански фамилии и императорските дворци по-късно. — Бел.прев.

Вероятно тук става дума за общество от бивши куртизанки, наречено по името на Мария Магдалена, разкаялата се блудница, която измила с миро и избърсала с косите си нозете на Иисус Христос, по-късно една от неговите най-пламенни привърженици. — Бел.прев.

Юнона, чието гръцко съответствие е Хера, е съпруга на Юпитер (Зевс). Постепенно образът й поглъща редица други женски божества и тя става богиня на брака и съпружеската любов, покровителка и помощничка на бременните и раждащи жени. — Бел.прев.

Парти — древни ирански племена, населявали от I хилядолетие пр. Хр. територията на Южна Туркмения и Хоросан, наричана тогава Партия. В IV в пр. Хр. били покорени от Александър Македонски. От 250 г. пр. Хр. до 220 г. сл. Хр. съществувало независимо партско царство. — Бел.прев.

В Рим денят започвал от един слънчев изгрев и свършвал на следващия, като настъпването на мрака го делял на две части. Той бил разпределен на стражи и часове. Деветият час, времето за хранене в императорския Рим, съответствал приблизително на периода от 13:30 до 14:30 ч. — Бел.прев.

Каледони — племена, населявали Северна Британия. — Бел.прев.

Става дума за периода след смъртта на император Александър Север, когато се появяват множество самозвани императори, империята е разпокъсана, а легионите в отделните провинции избират свои императори и на трона за кратко време се изреждат много от така наречените войнишки императори. Бащата на Константин, Констанций I Хлор, който трябва да управлява Западните земи на империята, в 293 г. отблъсква нахлуването на британския узурпатор Караузий в Северна Галия, а в 296 г. нахлува в Британия и отново присъединява провинцията към Римската империя. — Бел.ред.