Останките от християнски мъченици били тайно събирани и погребвани според тайнствата на църквата. Най-прочут пример за това е случаят със свети Петър, за чиито мощи винаги се е вярвало, че почиват под катедралата „Свети Петър“ в Рим, въпреки че това не беше исторически удостоверено до края на 60-те години на XX век. След като на гоненията се слага край, християнската църква излиза от катакомбите, чрез хора като Силвестър започва да показва политическата си сила и бързо си спечелва благоволението на императрицата и сина й. Християните получават някои известни храмове в Рим, като Партенона. Започва християнската ера и за време, продължило само колкото един човешки живот, християнството от преследвана вяра започва да се превръща в държавна религия.
Запазването на тялото на един светец се смята за Божия милост. Това е един от онези феномени, които науката не може да обясни. Един от най-последните примери е тялото на света Бернадет Субиру, на която Дева Мария се появява в Лурд 92 92 Света Бернадет (1844 — 1879), канонизирана през 1933 г. И до днес светите и мощи са обект на поклонение за християните — Бел.прев.
. Арсенът, разбира се, също има способността да забавя или дори да спира процеса на разлагане. До появата на научната патология било извънредно трудно да се стигне до някакво заключение за причината на смъртта. Съществуват много разновидности на арсена и техните типове варират, но е съвсем вероятно герой като Теодор да е бил убит от такова вещество. Добре е също да посочим, че когато в края на XIX в. построяват „Гар дю Нор“ в Париж и разкопават гробищата, за да преместят телата, става всеизвестно колко много неразложени трупове са намерени в тях; те вероятно също са били жертви на убийство. Историците Плутарх и Квинт Курций 93 93 Квинт Курций Руф — римски историк, I век, записал историята на Александър Македонски — Бел.прев.
определено коментират, че тялото на Александър е било чудотворно запазено, въпреки че той умрял в разгара на лятото във Вавилон.
Един от най-цялостните наръчници за арсена и неговите въздействия е мудната, но извънредно подробна студия на А. У. Блайт „Отровите: тяхното въздействие и проследяване“ (Лондон, 1920 г.). Описанието, което Блайт дава на въздействието на арсена върху трупове след смъртта, заслужава да бъде цитирано:
„Често се наблюдава забележително запазване на тялото, когато се случва такова нещо; то може да има голямо значение, особено ако тялото е било поставено в условия, в които може да се очаква то бързо да се разложи. В знаменития случай с аптекаря Шпайхерт на континента (1876 г.), тялото на съпругата на Шпайхерт било ексхумирано единайсет месеца след смъртта й. Ковчегът се намирал в отчасти наводнено място, трупът бил мухлясал, в органите имало арсен, а в почвата на църковното гробище не се съдържал арсен. Р. Кох (защитникът на обвиняемия) не могъл да обясни как тялото се е запазило в тези условия, освен с въздействието на арсен, и това обстоятелство, наред с някои други, било съществен елемент, който довел до осъждането на Шпайхерт.“
Накрая, легендите за Мария Магдалина се появяват в много книги, издадени напоследък, най-известна сред които е „Шифърът на Леонардо“. Според местните легенди, Мария Магдалина и нейните спътници слезли на суша в Марсилия и се отправили в околностите на града, където се установили. Около тази история възниква богат и подробен фолклор.
Пол Дохърти
Ноември 2005 г.
© 2006 Пол Дохърти
© 2008 Васил Дудеков-Кършев, превод от английски
Paul C. Doherty
The Queen of the Night, 2006
Сканиране, разпознаване и редакция: Galimundi, 2009
Редакция: Dave, 2009
Издание:
Издателство „Еднорог“, 2008
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978–954–365–038–5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14084]
Последна редакция: 2009-10-14 09:00:00
Лорд Франсис Уолсингам (1532 — 1590), наричан „баща на британското разузнаване“, създал в Лондон училище за шпиони, където випускниците се набирали измежду най-добрите студенти в Оксфорд и Кембридж; според някои разкрил, а според други — провокирал серията заговори срещу кралица Елизабет I, които пратили на ешафода нейната съперница за престола Мария Стюарт. — Бел.ред.
Гай Аврелий Валерий Диоклециан (ок. 245 — 313) римски император, издигнал се по пътя на военната служба. Установил домината, осъществил важни административни реформи. Жесток гонител на християнството (303 — 304 г.) — Бел.прев.
Читать дальше